Институт „Иван Хаджийски“ публикува кратката версия на политическия си анализ за октомври, под общата редакция на проф. Петър- Емил Митев. В него участниците, изготвили анализа изразяват подкрепа  на изявите на президента Румен Радев по време на неотдавнашното му посещение в Полша и по-конкретно изявлението на Радев, че трябва да се помисли за отмяна на санкциите към Русия, които й бяха наложени след анексирането на Крим и части от Източна Украйна.

Темата е коментирана във връзка с проявения интерес от страна на България и Румъния към полския проект „Триморие“, целящ да обвърже Балтийско с Черно и Адриатическо море посредством газопроводи за американски и норвежки газ. Това пролича и в срещи на Борисов, и в срещи на Радев. Ако бъде реализиран, проектът „Триморие“ ще откъсне региона от руската газова зависимост и несъмнено ще има негативно въздействие върху отношенията на страните-участнички с Москва.

Ето защо българската външна политика като че ли се опитва да предложи на Русия своеобразна „компенсация“: на първо място, публично и именно във Варшава Радев призова да паднат санкциите срещу Русия, и на второ, българското министерство на енергетиката внезапно реактивира проекта „Белене“, се казва в анализа на института.

Обективно погледнато обаче прехвалената от червения институт позиция на българския президент в Полша е доста спорна. След визитата на българския държавен глава във Варшава, и полски, и западни медии открито критикуваха изявленията на Радев и отбелязаха, че проруски човек е начело на България. Оценките на института "Иван Хаджийски" идват като закъсняла реабилитация и потупване по рамото на държавния глава.

В дискусията по повод анализа, в която участват още социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Борис Попиванов и Първан Симеонов, са засегнати важни теми, свързани с ерозираното доверия в държавата, милитаризацията на света, кризата на европейските елити и метаморфозите, които претърпяват партиите, България и Македония като позитивен пример в контекста на конфликтния и динамичен свят. Изненадващо е обаче, че в анализа няма нито една критична дума за Русия и агресивната й външна политика към Балканите, прибалтийските държави и Черноморския регион, за руските зависимости и хибридната война, която Кремъл води срещу Източноевропейските страни, Европа и САЩ.