Александър Йорданов

Случаят с кметицата на „Младост” за N-ти път постави въпроса за честното управление. Какво ни казва този случай. Казва ни, че властта може да се използва за лично облагодетелстване, ако са ти "слаби ангелите". А това е действие против честното управление. 
Казва ни още, че според масовото съзнание няма балами, които да се нагърбват с обществена работа за мизерна заплата, „самоубийци”, които да работят за народа, без лично да се облажат, без да бръкнат в кацата с мед. Българинът знае:

 честният не става богат с честно управление

 Защо нашенци мислят така?
Защото в България един общински кмет получава заплата по-малка от заплатата на сервитьор в Париж или Лондон, например. Работата на сервитьора е известна – бърза напред – назад с поръчката, „моля”, „заповядайте”, „нещо друго да поръчате”. А работата на кмета? Той трябва да управлява народни пари, да стопанисва имоти за милиони, да разрешава или спира сделки за още повече милиони. И заобиколен все от паралии мераклии. Как тогава да не се изкуши? Как да избере да остане беден, но честен?
Според българите „няма такъв филм”. Изкушението да се бръкне в кацата е присъщо на българина. До 1990 г. в нея бъркаха само кадрите на БКП. След това мнозина възприеха демокрацията като възможност всички да бъркат в кацата. В управлението за близо три десетилетия се изредиха хиляди българи – „нови” и „стари” лица, от „нови” и „стари” партии. Колко от тия, които влязоха във властта излязоха от нея с празни джобове? Познаваме ли ги? Но защо, ако са били честни и не са се облагодетелствали лично, ги извадихме от властта? Или ги извадихме, защото българинът си знае: всички са маскари, всички крадат. Но ако наистина е така, ако наистина така мисли нашенецът, то 

оправия в България никога няма да има

 И в България винаги ще се „оправят” само тези, които няма да бъдат сгащени като кметицата на „Младост” 
Познавам български политици – народни представители, министри, кметове, които не бяха маскари, не бъркаха в кацата с меда, не се облагодетелстваха. Но точно те бяха и най-подиграваните, отричаните. Казват им: „ти не можа себе си да оправиш, че ще оправиш България”. Или обратното: „не го слушайте, щом е бил във властта, значи се е оправил”. Защото българина смята, че ако си бил във властта е трябвало да си „оправиш положението” . И мисли за глупави тези, които са участвали в управлението, но не са си „оправили положението”.
В България няма възможност да станеш богат с честен труд. С честен труд не можеш да живееш достойно. Българинът е убеден, че с честен труд не се става богат. Той смята, че дори богат човек да влезе във властта – депутат, кмет или министър да стане, то той го прави, за да увеличи богатството си, ползвайки позицията, която ще заеме и бездънната държавна каца. Затова и българинът мрази политиците, но тайно мечтае и той да стане политик. И стана. Я колко много правителства имахме през последните 28 години? Колко много парламенти? Май са девет на брой. Хиляди българи станаха депутати. А колко кметове се извъртяха? А общински съветници? Кого и с какво запомнихме? Стигна ли им сервитьорската заплата? И домовете, които вдигнаха, хотелите, които придобиха, бизнесите и имотите които развъртяха, луксозните возила, които подкараха, яхтите на които вдигнаха платната, парите за екзотичните курорти, в които отмарят булките и любовниците им, от тая мижава заплата ли дойдоха?
Как ще приключи „случаят Иванчева” не знам. Имаше ли тя вид на човек, който за първи път вижда тази планина от пари пред нея? Та това бе нейната „заплата” поне за 5-6 години напред. „Заплата” по–„дълга” от кметския мандат. Но защо трябва да чакаш 5-6 години да получиш това, което можеш да вземеш само с едно щракване на пръсти? В случая 

щракнаха белезници

 Но затова пък обществото ни вече е възмутено: защо щракнаха? Появиха се и „разбирачите”: „Ами, ако Иванчева е от „честните”? Ако е от „честните”, значи предпочита да си остане бедна и подигравана цял живот? Защото сме България. Защото сме българи.