Днес честваме 139 години от Освобождението на България от турско робство.

Националният трибагреник ще бъде издигнат на тържествени церемонии в цялата страна и празникът ще бъде отбелязан с различни прояви.

От 11.30 часа премиерът Огнян Герджиков ще се включи в тържествения митинг на площада под връх Шипка, където ще произнесе слово, след което от 13 часа ще бъде и на поклонението на Шипка.

В София церемонията по издигане на Националното знаме на Република България пред паметника на Незнайния воин ще започне в 11.00 ч.

В 12.00 ч. ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред официалния вход на сградата на Президентството.

Президентът Румен Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово.

Тържествената проверка (заря) в чест на 139-та годишнина от Освобождението ще се проведе от 18.30 ч. пред Народното събрание.

 В зала „Концертна" на Централния военен клуб ще се състои традиционният прием за националния празник, даван от държавния глава.

На днешната дата през 1878 година в град Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската война и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

По силата на Санстефанския договор България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия до Бяло Море, цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. С решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.

3 март слага край на петвековното робство. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км.

Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания.

Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г.

Още в началото на поредната Руско-турската война обстановката в Европа е напрегната. С подписването на предварителния мирен договор Високата порта се надява, че клаузите ще бъдат поне частично променени с намесата на Великите сили. Така и става.

Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор и обвиняват Русия, че решава сама Източния въпрос в своя полза.

Италия и Франция пък са твърдо срещу излаз на България на Бяло море, виждайки в това възможност Русия да влияе върху Средиземноморието.

Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя.

Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на балканските държави. Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава. Румъния е недоволна, въпреки че получава Северна Добруджа.

Тези международни настроения и фактът, че Русия е неспособна да понесе още една война за защита на договореното в Сан Стефано, предопределят печалните за България решения, взети по време на Берлинския конгрес.

Току-що освободена, страната ни е разкъсана на 5 части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи!

Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души.

Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта. Северна Добруджа остава в Румъния, а Западните покрайнини са присъединени към Сърбия.