Близо 4 пъти се е увеличил броят на компютърните инциденти у нас миналата година в сравнение с 2013. Това показват данните на Центъра за реагиране при инциденти във връзка с информационната сигурност. 

Броят на регистрираните инциденти с висока и средна степен на заплаха през 2014 г. е бил 637, докато през 2013 г. те са били 167.

Миналата година в центъра са постъпили 2949 сигнала за нарушения, свързани с българското интернет пространство. 

Засегнати са били 46 628 IP адреса. През 2014 г. се е наблюдавало увеличаване на инцидентите, свързани с финансови измами (кражба на лични данни, банкови сметки и др.) - Carbanak/Carberp, варианти на Zeus, Ramnit; заразяване с различни версии на Ransomware; използване на уязвимост в SSL сертификатите - Heartbleed; Poodle; компрометиране на уеб сайтове чрез използване на уязвимости в софтуера и др., уточняват от CERT България. 

Значително е увеличен и броят на т. нар. Malware attack - 751 през миналата година, при 83 през 2013 г.

Националният център за действие при инциденти в информационната сигурност е създаден през 2008 г., в изпълнение на чл. 36 от Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност. Според експертите от CERT България, дейността на структурата е насочена към сфери на обществения живот - банков сектор, промишленост (включително малки и средни предприятия), академични, научно-изследователски среди, образование, сектор национална сигурност - военен, опазване на обществения ред и сигурност и др. 

В момента заради липсата на такива структури в посочените области CERT България изпълнява ролята на правителствен център, доколкото има отговорност за поддържане на дейността на информационните системи на административните органи, уточняват експертите. CERT България е и контактна точка с центъра на НАТО за реагиране при компютърни инциденти.

Според последни данни на Евростат много добре информирани относно рисковете от достъпа си до Интернет се чувстват едва 8% от българите. Други 26% се чувстват добре информирани за киберсигурността и безопасността си в интернет. 

Не много добре информирани за рисковете в нета са 30% от сънародниците ни, а 36% обявяват, че въобще не са информирани за подобни рискове. Данните показват, че от трима българи само един е много или добре информиран относно рисковете от сърфирането в мрежата, докато други двама нямат ясна представа какви опасности може да крие киберпространството.

Най-добре информирани за престъпленията в Интернет са жителите на Дания и Холандия (67%), Швеция (66%) и Великобритания (65%), според Евростат. 

Интернет потребителите показват също високи нива на загриженост за киберпрестъпността: около 68% от европейците, в това число и българските респонденти, се притесняват, че някой може да открадне личните им данни и да пазарува с тях. Около 55% от сънародниците ни се страхуват от измама чрез онлайн банкиране, докато за ЕС процентът е доста по-висок - 63%. 

Почти еднакво е безпокойството (към 60%/ на българи и европейци относно това профилът или имейлът им да стане обект на хакерска атака. Също така половината българи и европейци се страхуват от онлайн измама при пазаруване в интернет с възможността за доставка на фалшиви или некачествени стоки. 

Освен това около 90%от българите и европейците избягват да разкриват лична информация в нета и смятат, че рискът да станат жертва на компютърна измама, се увеличава. Изследването показва, че по-голямата част от европейците отчитат сериозно риска от киберпрестъпността и са загрижени за личната си информация, която се съхранява в собствения им профил или в други публични органи. 

Анкетираните споделят, че при киберпрестъпление срещу личността им, при онлайн измама или при откриване на детска порнография биха сигнализирани първо органите на полицията. Ако става дума обаче за измама при електронно пазаруване, анкетираните биха се обадили първо на страницата на продавача, а едва след това на полицията.