Парламентът прие на първо четене два законопроекта с предложения за промени в Закона за българските лични документи, внесени от Министерския съвет /МС/. В мотивите на вносителя към първия законопроект се посочва, че с промените се създава правна възможност в личните карти на българските граждани да се съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Новите текстове предвиждат наличието на електронен носител на информация - чип, имплантиран в личните карти, и се регламентира начинът, по който това ще става.
Гражданите ще имат възможност да контролират каква информация се записва на електронните носители в личните им карти. Промените не задължават гражданите да сменят личните си карти. Предвижда се вграждането на чипа да стане поетапно при изтичане на настоящите лични карти. По данни на МВР всяка година поради изтичане на срока, загуба или навършване на 14-годишна възраст се издават по около 600 000 лични карти, като в някои години този брой се очаква да нарасне до 1 600 000.
Предвидена е възможност на електронния носител на информация в личната карта да се записват и биометричните данни на лицето в отделен защитен сегмент на носителя, ако в заявлението за издаване гражданинът е заявил желание за това. С новите текстове се урежда и начинът за вграждане на електронен чип в международните паспорти.
Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато МВР ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител.
Вторият законопроект на МС предвижда въвеждане на административни мерки с цел ограничаване на влизането, транзитното преминаване и напускането на страната от лица, за които има данни, че са съпричастни към терористична дейност.
Депутатите отхвърлиха законопроект, предложен от Илия Илиев от ДПС, който предлагаше да се създаде възможност за "временен служебен адрес" за граждани, които нямат постоянен и настоящ адрес поради обитаването на незаконни сгради и не могат да се легитимират с действителен договор за наем.
/НЗ/