Новата мярка срещу недобросъвестните платци се предлага от финансовия министър Петър Чобанов. Това става ясно от писмения му отговор на въпрос на депутатката от ГЕРБ и бивш здравен министър Десислава Атанасова.

За целта той настоява да се направят

законодателни промени, с които данъчните да получат достъп до информацията за открити и закрити сметки на българите в банките у нас.

Финансист №1 предлага още поправки, които да осигурят на НАП и достъп до кредитния регистър на БНБ.

„В момента има парадоксални случаи на социално слаби, получаващи помощи и в същото време имащи значителни доходи и парични суми по банкови сметки или изплащащи кредити със значителни размери”, мотивира Чобанов предложенията си за затягане на контрола.

От приходната агенция обяснили пред „Монитор”, че в момента могат да следят единствено дали се откриват и закриват банкови сметки на фирми, но не и на физически лица.

Това става ежедневно чрез специална електронна система, с която обаче не се подават данни за наличността по сметките, защото това е обект на банкова тайна.

Същото проследяване и за отделни граждани може да бъде разрешено чрез промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които ще влязат за разглеждане в парламента.

В първоначалния вариант на поправките такава възможност не е предвидена, но според запознати тя може да бъде уредена между първо и второ четене на нормативния акт.

С другото предложение за достъп на НАП до кредитния регистър на БНБ пък щяло да се помогне и за разкриване на данъчни измами.

„Например има случаи на лица, които плащат кредит от 1000 лв. месечно, а през последните години не са получили и една стотинка официален доход”, коментираха от приходната агенция.

Предложенията на Чобанов целят да се идентифицират всички българи с доходи, които знаят, че трябва да си плащат здравните осигуровки, но нарочно не го правят.

Данните в момента показват, че става въпрос за над 255 000 българи.