Изолацията на ДПС е утопия, реторическо упражнение. ДПС разполага с реална власт по етажите на държавната йерархия. Никой не може да преодолее партийната фиксация на турския етнос, нито стратегическото му значение на балканската карта. Това казва пред в. "Труд" психиатърът и теолог д-р Николай Михайлов.

ДПС не понася посегателства срещу партийно-корпоративния интерес. Веднага развиват сърцераздирателна реторика, превръщат се в разтревожени гаранти на евроатлантическите ценности. Борисов има респект към ДПС, към политическия инстинкт на лидерите. ДПС е незаменимо за междинни договаряния и задкулисна подкрепа. Майстори са на "историческите компромиси". Като нашето момче Радан, казва още Михайлов.

Според него "вторият мандат на Борисов е ефект на протестите и тяхната еволюция от граждански радикализъм към политически опортюнизъм". "Това е разочароващо, а може би неизбежно. Идеята за съюз с Борисов дремеше в недрата на протеста от самото начало, но решението дойде след морални терзания. Победиха тези, които твърдяха, че съюзът с Борисов не е проблем, а решение. Съображението "власт" надделя. Така от бунт срещу олигархията изобщо протестите деградираха до бунт срещу "червените боклуци " в частност. Премиерът беше върнат в играта като "антикомунистическа" резерва и муле за реформаторски багаж. Неотдавна Борисов заяви, че без него протестите биха били "нищо". С днешна дата това звучи напълно убедително. Ключовата дума на този сезон е реформа, а съотношението между нейното произнасяне и нейното осъществяване е загадката на това, което предстои", подчертава д-р Николай Михайлов.