Огнян Минчев*

Демокрацията не е гарант за богатство - много по-голям шанс има да си заможен, ако живееш в демократична страна, но това не е гарантирано. Обратно - при авторитаризма може да си заможен, но това е по-малко вероятно, отколкото в общество, управлявано по демократичен начин. Във всеки случай, демокрацията е система на достойно съществуване на отделния човек, ако той пожелае и избере да бъде свободен. Несвободният човек понякога се чувства по-добре в система на диктатура - доколкото тя му дава определени 

бонуси и сигурност срещу неговото послушание

 и отказ да живее свободно. Китай е добър повод за размишление. Той направи невероятен прогрес върху решението на глобалните корпоративни елити да спечелят огромни пари на пазара на нищожно евтина работна сила и държавна гаранция за успех в Китай след 1979 г. Днес капиталите и инвестициите се изтеглят (частично) от Китай в една нова епоха на растящ протекционизъм. Ще видим как Китай ще се справи със задачата да осъществява творческо развитие на икономиката и обществото в условията на несвобода и императивен колективизъм под егидата на централизираната държава. Това не е първия прецедент в историята на икономически успех при съхранена диктатура. Много е възможно този успех да продължи. От гледна точка на моето разбиране за смисъла на обществения живот, дългосрочен 

успех има там, където човекът е цел, а не средство

 Там, където свободата е гаранция за творчество. Там, където има баланс между стремежите за материално развитие и възмогване и потребността от духовно развитие и обществена етика на партньорство и братство между хората. Днес моделите на Запада са в криза, а Китай расте впечатляващо. Но чертата ще се тегли от историята - в плана на дългосрочното развитие. За нас е рано да правим изводи - по-скоро е необходимо да наблюдаваме и да се учим.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.