Парламентът даде карт бланш на заличаването на адресни регистрации, които не отговарят на изискванията. 

Депутатите приеха и на второ четене текстовете, които предвиждат това. Според новите разпоредби броят на лицата, които могат да се регистрират на един адрес, не може да надвишава двукратно броят на тези, които обичайно живеят в жилището. Ако става дума за близки роднини, законът разрешава трикратно надвишаване. При нарушение на това изискване кметовете могат да отказват регистрация, а вече направените да заличават.

С този текст партиите от всички цветове се противопоставиха на новата форма на изборен туризъм - преселението на избиратели в различни населени места. Това често води до регистриране на до 30-40 души в малки къщурки и колиби по селата.

С измененията депутатите забраниха и регистрация по настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, почивен дом и други подобни. Причината за подобна забрана е, че изборният туризъм вече се е разпрострял и в курортните селища.

С приетите текстове депутатите решиха и че българите, които живеят в чужбина, трябва да уведомяват общината по постоянен адрес за настоящия ти адрес извън страната и при промяната му.

ДПС се противопостави на изменението с аргумента, че подобна разпоредба вече съществува в закона. Хората на Местан протестираха и че това ще ограничи свободното движение на гражданите. Соцдепутатката Мая Манолова обаче призова за подкрепа, защото само с него ще се реши проблема с мъртвите души в избирателните списъци.

Депутатите решиха още, че при издаването на удостоверения и актове вече няма да се искат лични данни, ако те се намират в ЕСГРАОН.