Най-емблематичният паметник на социализма в България – Бузлуджа – е на път да възкръсне, благодарение на младата архитектка Дора Иванова на 26 години. Почти точно толкова откакто българите счупиха прангите на Татовия режим и сложиха началото на Прехода. Специалистката е подела инициатива за консервирането на „летящата чиния” на връх Хаджи Димитър в Стара Планина. По думите на Иванова, Дом-паметникът на БКП, чийто строеж започва с взрив и вграждане на „капсулата с посланията за поколенията на Тодор Живков” през 1974 г., може да се превърне в туристическа атракция и не само да се самоиздържа, но и да генерира средства за държавата.

За целта ентусиазираната архитектката е открила банкови сметки, чрез които събира 100 000 лв. за първоначално проучване на комунистическия символ, който още напомня на последните вождове на социализма – Тодор Живков и на премиерите му Станко Тодоров, Гриша Филипов, и на техните министри. Днес социалистите от БСП продължават традицията и всяка първа неделя на август се събират да изслушат речта на поредния си лидер, да хапнат кебапчета, да пият бира и част от тях да си спомнят с носталгия за „едно време”. От проекта не става ясно дали едни от най-големите 12-метрови петолъчки в света ще бъдат запазени, за да радват туристите, които се очаква да посещават паметника, или ще бъдат опреснени, за да плашат и да гонят милионите, пострадали от комунистическия режим в света.

За вътрешния и външния ремонт архитектката предлага финансиране чрез еврофондове и държавни средства. Дора Иванова е основател на фондация „Проект Бузлуджа“, която събира средствата за реставрацията. Голяма част от социалистите обаче са озадачени от факта, че дават членски внос, който преспокойно може да покрие разходите за ремонт на комунистическия храм. Освен това, БСП се прочу като една от най-богатите партии с най-много милионери и червени олигарси през Прехода, за някои от които 100 000 лв. са седмичен разход. Години наред обаче нито един от тях не смее да посегне към кесията си и да я отвори за Бузлуджа и да даде своя принос за „столетницата”.

Остава загадка защо трябва именно паметникът Бузлуджа да бъде превърнат в национална кауза за социалистите, а не започнат да събират пари за реставрирането на мемориала на остров Персин (лагерът Белене – б. а.) в памет на невинните жертви на тоталитарните режими на 20-ти век. Или защо не се присъединят към ремонта на паметника „Шипка”. През 2011 г. правителството на ГЕРБ дари безвъзмездно мемориала на БСП, след като от партията на лидера Сергей Станишев тогава негодуваха, че държавата не се грижи за светинята им. 5 години по-късно обаче летящата чиния продължава да се руши. Заради окаяното си състояние, тя вече дори е сравнявана с „тоалетна”.

Идеята на младата ентусиастка за съживяване на комунистическия храм стигна и до Чехия. „На медийната среща в Прага младата архитектка дойде да ни убеждава колко важно било да се възстанови този архитектурен шедьовър, че да сме се бръкнали в джоба и да дадем парички, защото имало голям интерес към чинията на Бузлуджа. Според младата дама цели 100-на души на ден се отбивали там (ако това не са силно преувеличени слухове, предполагам, че повечето са заблудени в гората туристи, налегнати от голяма нужда да посетят чинията). Пък според нея, ако се възстановял въпросният шедьовър, това щяло да осигури работни места. Ами да отворим пак и концлагерите ( и те осигуряват работни места)? Всичкото Мара втасала в България, пари за пропагандните простотии на БКП ще събираме”, коментира във Фейсбука си журналистът Даниела Горчева.

„Бях против идеята да събираме пари за възстановяване на въпросния анти-паметник ( нещо, което подменя паметта, не може да е паметник) и се аргументирах, че тия тонове бетон, изсипани насред планината не само са пропаганда и подмяна на историческата истина, но и престъпление, защото са унищожили част от флората и фауната и защото съоръжението е незаконно построено. Всичкото Мара втасала в България, пари за пропагандните простотии на БКП ще събираме. Да не съм бъркала архитектурата с политиката, посъветва ме дамата. Тъй, тъй. Понеже хич нито следа от политика в пропагандно раздутата глупотевина на Бузлуджа няма, хич биля! Казвала съм го и пак ще го кажа: „Комунистите са най-безсрамните хора на света!”. Не се трогват, че архитектурни бижута като Къщата с ягодите се рушат от довчерашните борци против капитализма и днешни капиталисти, но виж бетонната грамада на Бузлуджа да хукнем да спасяваме”, написа още Горчева.

В крайна сметка, докато в България все още има хора, които дори не са живели по времето на соца, но искат да го съживят, в Украйна демонтират паметниците на Ленин и Сталин, а в Полша се обмисля премахването на комунистическите символи от обществените места. У нас народните представители Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов предложиха в парламента да се допълни чл. 108 на Наказателния кодекс, който сега криминализира проповядването на „фашистка или друга антидемократична идеология”. Депутатите искат освен за фашискта пропаганда, наказание да се полага и за проповядване на националистическа и комунистическа идеология. В предложението им се прецизира и наказанието за подобно престъпление - до 3 години затвор и глоба от 3000 до 5000 лв. В действащия текст срещу фашистката пропаганда липсва долен праг за глобата. Ако подобна поправка бъде приета, не е ясно, дали законът няма да се отнася и до „летящата чиния” на Бузлуджа, която всяко лято събира своите червени космонавти. 26-годишната млада архитектка пък сигурно щеше да има друг поглед над онова време, ако в училище се беше запознала обективно с комунистическия режим. Именно заради подобни пропуски в школата, депутатът Методи Аднреев поде „Петицияза изучаване на тоталитарните режими през ХХ век в учебниците по история”, за да преосмисли бъдещето на страната ни 45-годишния терор и гавра над своите родители, баби и дядовци.

Строежът на Бузлуджа започва през 1974 год. с взрив. Върхът е снишен с 9 метра. В основите Тодор Живков полага капсула „с адрес към поколенията”, описващ историческата значимост на Бузлуджа. За изграждането на паметника и инфраструктурата му са изразходвани повече от 25 млн. лв, от които над 16 млн са събрани с доброволни дарения и принудителни удръжки от “целия български народ”. В строежа продължил 7 години, вземат участие всички “комунисти, комсомолци и трудещи се”. Повече от 20 български творци изпълняват художествената украса на монумента. Формата на паметника символизира “поставен на върха венец” с “развято комунистическо знаме, на което грее звезда”. Откриването на монумента е съпроводено с всенароден митинг, артилерийски залпове и тържествена заря-проверка. “Нека никога не пустеят пътеките, които водят тук”, завещава Т.Живков. След 1990 год. състоянието на паметника е оставено на произвола на съдбата. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника.