В декларация на Българското дипломатическо дружество във връзка с решението за назначаване на 8 нови посланици, както и самопредложението на външния министър и бивш посланик в Париж, се посочва, че подходът на служебния кабинет е „продължение на практиката на непрозрачност, задкулисие и безпринципност, което е пречка в изграждането на професионална дипломатическа служба и подкопава доверието в нея”.

Бившите дипломати припомнят, че на 28 февруари са препоръчали на президента Росен Плевнелиев да не издава укази за назначаване на посланици и постоянни представители до встъпването в длъжност на правителство, избрано от парламента след изборите. „Решението създава условия за конфликт между президента и новото правителство, натрапвайки на бъдещия кабинет тези назначения, при това по един безпринципен и очевидно политически мотивиран начин,” категорични са кариерните дипломати. Те не са доволни и от „порочната практика” за назначаване на щатни служители на Министерство на външните работи на хора извън системата на МВнР и изпращането им след това на мандат като „формални професионалисти”.

„Освен това, мястото на постоянен секретар на МВнР бе създадено в Закона за дипломатическата служба от 2007 г., на който Българското дипломатическо дружество е съавтор, именно за да се запази професионалното ръководство при смени на правителствата и затова е странно, защо заемащият тази длъжност от 2012 г. за 5 годишен мандат трябва да го прекъсва заради посланически пост и в неизпълнение духа на Закона,” заявяват още дипломатите.

По повод предложението на премиера Марин Райков да бъде възстановен на дипломатическа длъжност, от дружеството подчертават, че той е длъжен да демонстрира морал. „От правна гледна точка може и да няма проблем, но не изглежда особено състоятелна процедурата, при която господин Марин Райков оглавява правителството, вземащо решение за негово посланичество по предложение на министерството, което той оглавява,” смятат кариерните дипломати.

Такава бе и тезата на евродепутата Кристиан Вигенин, който съобщи за случая. По-късно той обясни, че той и партията му нямат нищо против Райков да продължи да бъде посланик, „но не по този начин”. Самият Райков, а и президентът Росен Плевнелиев бяха категорични, че проблем няма. „Аз не съм бил партиен премиер, а служебен премиер, който е назначен от държавния глава, който също е надпартиен. Назначението на един посланик се извършва единствено и само с указ на държавния глава, следователно тезата, че съм назначил себе си, е неуместна. Когато преди три месеца уволних себе си, прекратявайки мандата си като посланик в Париж, не чух възражения, сега чувам възражения за това, че искам да продължа реализацията си в качеството си на посланик. Аз все пак трябва да продължа да работя, след като не съм вече министър-председател,” обясни Марин Райков в четвъртък.

По закон всеки български дипломат може да се изпраща на нов мандат след минимум 2 години престой в София, посочват от Дипломатическото дружество.

В писмото се коментира и предполагаемото назначаване на Райков за посланик в Рим, където България няма дипломатически представител, защото ватиканът не прие кандидатурата на Кирил Маричков – Младши.

„След като повече от година България бе без посланик в Рим, това ще бъде нов крайно негативен знак към Италия. Извън всякакви нормални междудържавни отношения е премиерът на една държава да прави посещение в друга държава, в която вече му е поискан агреман за посланик,” отбелязват още кариерните дипломати във връзка с аудиенцията при папа Франциск по случай 24 май.

„Призоваваме президента Росен Плевнелиев и служебния премиер Марин Райков към адекватни реакции и решения, отговарящи на достойнството на институциите, които представляват и длъжностите, които заемат и на авторитета и достойнството на държавата България и нейната външна политика,” се казва в края на декларацията.