Избраните епархийски представители ще участват в избирането на нов Български патриарх и Софийски митрополит. Тяхното включване в предстоящия на 24 февруари т.г. патриаршески избор ще се състои на принципа: „по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни" (защото в лицето на патриарха софийските избиратели избират и своя митрополит).

На 13 януари в епархийските центрове следва да бъдат излъчени предвидените от църковния Устав общо 80 епархийски избиратели, които ще решат избора за Български патриарх заедно с другите участници в Патриаршеския избирателен църковен събор:

- всички архиереи на БПЦ - в момента 14 митрополити и 19 епископи;

- по един представител на ставропигиалните манастири - Рилски, Бачковски и Троянски;

- по един монах и една монахиня от всяка епархия;

- по един представител на Софийската и Пловдивската духовни семинарии.

Датата 24 февруари съответства на УБПЦ-БП, според който изборът на патриарх трябва да стане в неделен ден в срок до 4 месеца след кончината на приснопаметния патриарх Максим (+ 6 ноември 2012 г.). Всъщност, това е последната приемлива дата за провеждане на патриаршески събор, защото най-последната възможна неделя е 3 март, но тя съвпада с националния ни празник.

Наместник-председателят има правото и задължените да обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод,. Новият патриарх ще бъде избран чрез таен вот на членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор.

Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.

Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.