Докладът на ЕК по-мек от очакваното, ще отчете слаб напредък

"Напредъкът на България в съдебната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност е бавен", е  основното заключение на Европейската комисия в доклада за страната ни по механизма за сътрудничество и проверка. 

Все пак документът,  който ще бъде обявен официално на 28 януари, е по-малко критичен от очакваното. 

В него са посочени същите две слабости, които фигурираха и в евродоклада от 2014 г. - бягствата на осъдени и несъвършената система за случайно разпределение на делата в съда.

Положителни са оценките за главния прокурор Сотир Цацаров и в трите глави от доклада - по съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност. Но не са такива за Висшия съдебен съвет ( ВСС), за изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието и за законодателите. Към тях са насочени главните очаквания на ЕК за конкретни мерки, които да доведат до бъдещ напредък.

Евроекспертите отбелязват, че „обвинението е постигнало увеличение на броя и бързина на процедурите по корупционни дела и дела срещу организираната престъпност". Те сочат, че „основното забавяне е в съдебната фаза, където има случаи делата след дълго време да се връщат обратно на прокуратурата", което се тълкува от общественото мнение като отказ от правосъдие от страна на съдиите.

В доклада се обръща внимание и на друг познат от предишни доклади проблем: че прилагането на формални разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс спъват работата на спецпрокуратурата и спецсъда. Според пратениците на ЕК проблемът е там, че на спецструктурите на правоприлагането се препращат от техни колеги в страната не само дела срещу тежката организирана престъпност, а и такива без особена важност и фактическа сложност.

"През 2014 г. в България са се сменили 3 правителства, била е блокирана законодателната дейност на парламента, което е допринесло за липсата на реформи", отчитат Евроекспертите. Те отбелязват, че „правителството е предприело важна стъпка чрез приемане на Стратегията за съдебна реформа, но тя засега е неконкретна и без ясни срокове".

"Следващата фаза е да се докаже, че реформата е схващана като политически приоритет и да се осигури консенсус, конкретни и точни действия за прилагането й. Пример за конкретност е становището по съдебната реформа на главния прокурор Сотир Цацаров", пише още в доклада.

Правосъдното министерство в най-кратки срокове да подготви промени в действащия Наказателен кодекс, като в същото време побърза с изготвянето на нов, препоръчват евродокладчиците. Според тях има "остра нужда" от промени в антикорупционните текстове, отнасящи се до лица от висшите етажи на властта, до търговия с влияние, даване и приемане на подкупи.

"Новият НК да се изготви на базата на задълбочени оценки и публични консултации", посочват евроекспертите. На правосъдното министерство е вменено също да изготви Национална антикорупционна стратегия. От ЕК напомнят, че същата препоръка е имало и в предишни доклади, но не е изпълнена.

"Висшият съдебен съвет продължава да не е считан от всички като автономен и независим орган, способен ефективно да защитава независимостта на магистратите от изпълнителна власт", пише в доклада. На ВСС се препоръчва настойчиво да реши въпроса с различната натовареност на съдиите.

Сериозна критика е отправена към парламента, където "от почти 2 години не е избран главен съдебен инспектор". ЕК настоява изборът да стане възможно по-скоро и го оценява като "важен тест за българските институции".

Продължаващите поръчкови убийства и убийствата на свидетели у нас също са влезли в евродоклада в частта му за организираната престъпност. Случаите не са посочени конкретно, но според експерти става дума за двата разстрела на свидетели (Красимир Гочев-Шмид и Хрисим Хрисимов - б.р.) срещу бандата на Йосиф Йосифов-Йоско Костибродския през май и декември м.г.

Отчита се, че организираната престъпност влияе върху властта на местно ниво и възпрепятства и там чрез различни методи ефективните разследвания.

Евроекспертите смятат, че прехвърлянето на ГДБОП към ДАНС през 2013 г. е довело до разстройване на системата. Имат опасения, че същото може да се случи и с изваждането на антимафиотите от ДАНС, но са получили уверение от правителството, че е наясно с този проблем и ще проведе реформата, без да настъпят сътресения.

В доклада се оценява високо създаването през миналата година на съвместно звено за борба с корупцията от прокурори и агенти на ДАНС към Върховната касационна прокуратура. Отчита се, че към момента успешните реализации са до нивото на корупция в местната власт (кметове, началници на областни земеделски служби и ДАИ - б.р.), но евроекспертите прогнозират, че скоро звеното ще стигне и до по-високи етажи на властта.

Затова се препоръчва бъдещите промени в ДАНС да не засегнат служителите от тази структура, доказала своята ефективност.

Друг проблем, засегнат в евродоклада са експертизите по наказателни дела. Отбелязва се, че МВР има свой капацитет за ДНК анализи, балистични и графологични експертизи, но други видове изследвания се възлагат за изпълнение на вещи лица, акредитирани към съдилищата. В същото време в България няма бюро за вещите лица или подобен орган, който да ги наблюдава. Според евроекспертите това поставя под въпрос хода на делата.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/temida/2015/01/27/dokladyt-na-briuksel-bravo-na-cacarov-no-ne-i-na-parlamenta.252531