Днес почитаме паметта на жертвите на мракобесния комунистически режим.

Днес е ден на болка!

За избитите без съд и присъда.

За жертвите на несправедливия комунистически съд, наречен цинично „Народен“.

За разстреляните заради името, езика и вярата по време на Възродителните процеси.

Днес е ден и за размисъл!

За рецидивите на комунизма, които разяждат социалната тъкан на демократична България.

За това, че все още няма нито един осъден за Възродителните процеси.

За това, че дори моралната присъда все още не е произнесена отговорно и категорично.

Днес и точно днес е потребно да се припомни, че вместо да иска справедлив съд за виновниците пожизненият лидер на ДПС избра да пие кафе с комунистическия диктатор Тодор Живков през 1991 г . и получи подарък книга с посвещение „На моя близък приятел Ахмед Доган – бъдещия голям политик на България, с уважение.“ Следва подписът на диктатора Тодор Живков.

За тази гавра с паметта на хилядите жертви на комунистическия режим и с орисията на насилствено прогонените стотици хиляди изразът „политически цинизъм“ не е достатъчно подходящ.

Дистанцията на времето обаче е безсилна пред паметта и съвестта. „Защото нищо не е забравено и никой не е забравен . . .“

Поклон пред жертвите на комунизма!