Не е възможно само дъждовете да са виновни за трагедията в Северозапада. С климата нещо се случва. Какво е това нещо - ще ни трябват по-продължителни и сериозни наблюдения, твърди пред "Преса" доц. д-р Снежана Балабанова, хидролог в БАН. Но вече и за неспециалистите е видно колко са променени условията, допълва тя.

Балабанова обяснява катастрофалните наводнения, които през последните дни удавиха Северозапада с комплексни причини.

"В никакъв случай не може да се каже, че единствената причина са валежите. Падналият дъжд наистина надвишава средната месечна норма за август. Да видим хронологията. Първата висока вълна в Северозапада мина на 1 август. Все още се възстановяват Бяла Слатина, селата Нивянин, Галиче, Крушовица. Би трябвало втората вълна - на 2 август, да е затихваща, още повече че имахме разливи в споменатите населени места. Следователно водната маса, която протича надолу във въпросния ден към Мизия, би трябвало да е с отминал пик. Освен това в 7,30 ч. сутринта на 2 август и двете ни метеорологични станции в региона - при Бяла Слатина и с. Борован, отчитат чувствително намаляване на валежите", обяснява хидроложката и твърди, че катастрофа в такъв мащаб не би могла да се случи само от валежи. Пострадалите се намират в равнина, докато в „Аспарухово“ случаят е друг - мястото се намира в дере и е „мишена“ за скатни води.

Доц. Балабанова обяснява трагедията в Мизия така: "На 1 и 2 август в западните части на страната има райони, където е валяло доста повече от Мизия. В резултат на всичките тези валежи се получава преовлажняване на почвата и тя губи способността да поема вода. Така че втората „вълна“ валежи формират директно повърхностния отток. При първата висока вълна се е получило и отнемане на повърхностния слой на почвата, така наречения наносен отток. Водата е отнесла и голямо количество храсти, малки дървета, които е влачила със себе си. Така на места по течение на река Скът се е получило стесняване на коритото. Също така тези наноси понижават транспортиращата способност на реката. При такива нива на валежи се получават „фунии“, заради които водата по реката започва да се движи с много голяма скорост и вкарва залпово водната маса в населеното място. Най-важното е, че където е имало мостове, те са се затлачили и са станали „акумулатори“ на по-големи количества вода, които в един момент се отприщват и тръгват напред."
Това обаче не е единствената причина за наводнението, смята хидроложката. Според нея вероятно заради валежите язовирите са започнали да преливат или е започнало контролирано изпускане. "Имаше периоди, когато в цяла България имаше диги, които да предпазват земеделските земи - Дунавската равнина е именно такъв район. Тези диги наистина предпазват продукцията, но също са потенциален проблем при наводнения. Западната практика е в случай на наводнения дигите да се скъсат, за да се получи разлив на вода преди населеното място", разсъждава доц. Балабанова и обяснява огромната вълна, стигнала до 5 метра, със задръстване на речното корито. Тя споделя един важен факт: още преди две години по заявка на Министерството на околната среда и водите Националният институт по метеорология и хидрология при БАН изготвил предварителна оценка на риска от наводнения. Там Нивянин, Мизия, Бяла Слатина и Крушовица са отбелязани като критични точки.