Консорциум с членове УНСС, Института за изследване на обществата и знанието при БАН, Агенцията за социални анализи, Съюза на икономистите в България и Националния статистически институт днес представи проекта „Европейско социално изследване в България“, финансиран от образователното министерство

Пред БНР доц. д-р Лилия Димова от Агенцията за социални анализи разказа, че първите резултати от работата по този проект са във връзка с темата религия.

„През 1998 г. бе проведено същото изследване по същата методика и със същия въпросник в рамките на международната програма за социални изследвания. Темата е религия. Повторихме изследването в края на 2018 г. Основното е доколко хората вярват в бог, доколко се чувстват религиозни, каква е принадлежността им към различни вероизповедания“, обясни доц. д-р Димова: „За 20 г. това, което се е променило, е вярата в Бог. От 19% през 1998 г. през 2018 г. вече 26 на сто от българите вярват в Бог. Невярващите намаляват от 25 на 17 на сто“

„Интересен момент е и че вярата във висша сила за сметка на вярата в конкретен бог също е намаляла – от 27 на 14 процента“, каза още тя. И допълни, че днешната презентация е наречена „Парадокси на религиозността в България“.

„Първият парадокс е разминаването между религиозна принадлежност, религиозност и религиозна вяра. Картината на структурата на религиозните вероизповедания за 20 г. не се е променила – 74% са православните християни, 11% са мюсюлманите, 13% са атеистите. Останалите са друг тип религии, но те са малцинство. Но има разлика между това да си православен християнин, да си религиозен и да си вярващ. От православните само 57% твърдят, че са религиозни, а само 39 на сто казват, че вярват в бог“, коментира Лилия Димова.

Тя подчерта, че въпросът с доверието към религиозните институции „не изглежда съвсем добре“. „Всеки четвърти българин не вярва на църквата като институция. През 2018 г. едва 13 на сто вярват на църковните институции“, каза доц. д-р Димова.

„Това като че ли се е превърнало в наша национална черта – да не вярваме на институциите – на парламента, на съдебната система, на църквата“, допълни тя.