ДС е тестът за Румен Радев

Първият тест за това в каква посока ще поеме новият президент Румен Радев ще бъде не само състава на служебния кабинет, който той предстои да назначи, но и дали в него ще допусне лица, свързани с тоталитарните комунистически служби. Това пише електронното издание desebg.

Президентът Румен Радев би следвало да е информиран, че законът за досиетата, приет с политически консенсус през 2006 г., включително и с подкрепата на БСП, която го издигна за държавен глава, му дава възможност да извърши предварителна проверка за принадлежност на избраните от него кандидати за министри и премиер преди те да бъдат назначени, категорично е електронното издание.

Ако не се възползва от тази законова възможност за предварителна проверка президентът рискува, тъй като по закона за досиетата Комисията е задължена да извърши задължителна проверка за принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на членовете на назначения от него служебен кабинет, след като той стане факт.

За разлика от предварителната проверка данни от задължителната проверка се огласяват публично.

През последните шест години различните управляващи мнозинства, включително БСП и ДПС се въздържат от назначаването на министри и зам.-министри в изпълнителната власт.Има ли Румен Радев политическа воля за незначаване на сътрудници на комунистическите служби?

Всичко опира до това дали новият държавен глава има политическа воля да демонстрира приемственост по тази държавна политика, възприета от предшественика му Плевнелиев.

Към момента той не е взимал директно отношение по този проблем, но индикациите не са обещаващи. По време на последния дебат преди втория турна президентските избори през ноември 2016 г. между Румен Радев и Цецка Цачева по БНТ беше поставен въпроса за това дали биха назначавали агенти за посланици. Цачева отговори отрицателно, а Радев уклончиво. Тогава той заяви:

„Познавам хора, които са рискували живота си и са работили за България, те не са доносници. Тези хора бяха незаслужено низвергнати. Мисля, че те са достойни българи и към всеки трябва да се постъпва индивидуално”.

Подобна позиция поддържаше и президентът (2002-2012) Георги Първанов, който по време на своите два мандата издаде укази за общо 98 посланици с агентурно минало – един печален рекорд в българската политика.