Доц. Момчил Дойчев

Едва ли някой ще оспори, че сегашните парламентарни избори в България се провеждат в преломен момент не само в българския, но и в общо европейски мащаб. Тъмните сили на миналото са се обединили в поход за връщане 
към националния егоизъм, 
безконтролната авторитарна власт и отречените практики на комунизма и националсоциализма, обединени в един червено-кафяв синтез. В същото време силите на проевропейската промяна сякаш са в отстъпление, изглеждат слаби и разединени. Това е особено валидно днес в България. И затова резултатите от изборите могат да очертаят две тенденции – или връщане към лесната националпопулистка неокомунистическа антиевропейска промяна в обратна посока, която 
ще срине България до поредна „гладна зима“,
 съпроводена с пореден посткомунистически грабеж, на който грабежът на КТБ ще изглежда като детска приказка, или проевропейските сили в десницата и всички нормални партии ще се обединят и успеят да устоят на тази пагубна тенденция. 
Без съмнение срещу проевропейските десни партии се води истинска пропагандна и информационна война – отвън и отвътре. Всички външни и вътрешни врагове на свободата и демокрацията са се обединили за да спрат жизнено необходимата пълна интеграцията на България в НАТО и ЕС, която за всеки разумен човек няма алтернатива. Но 

разчитайки на популизма и масовото опростачване,

 провеждано почти като официална политика в българското общество през последните години, силите на патриотарския неокомунизъм водят държавата и обществото в обратна посока. Ние се сриваме към това, което прекрасно бе определено преди 50 години от Михаил Ром като „обикновен фашизъм“. Фашизмът или по-точно националсоциализмът се оказа за страните от Източна Европа наистина последният окоп на комунизма – това са сродни мракобесни и човеконенавистни, репресивни и криминални идеологии – така че няма нищо за чудене.

Ще откроя два ключови елемента за позитивна промяна – обединение на десницата на основата не на лидерски амбиции, а на ясна и конкретна политическа програма за задълбочаване на европейската интеграция на България и спиране на пагубните разрушаващи европейското единство тенденции. И второ – формиране на тази основа на силно политическо дясно лидерство в

битката за отстояване на тези ценности,

принципи и норми, които са стратегически проевропейски и затова пробългарски!
Продемократична промяна на българското общество, основана на принципите на свободната гражданска и предприемаческа инициатива не означава стремеж към безвластие и безконтролност, а съчетание между минимална, но силна в защита на принципите на свободата некорумпирана държавна власт с ефективни политики насочени към конкретни цели във всички ключови отрасли на промяната – правоохранителна и съдебна власт, зорък обществен антикорупционен контрол върху дейността на държавните институции, политическите партии, медиите и обществените организации, коренно преобразуване на секторите образование и здравеопазване на основата на частната инициатива и граждански, а не на бюрократичен контрол, създаване на механизма за граждански контрол и върху всички финансови институции с цел предпазване от корупция и злоупотреби с дадената им власт.
За такава промяна са необходими и 

силни и доказани десни лидери,

 способни да обединяват, а не да разединяват. Такива има и те са известни на обществото, макар често да са подложени на безсрамни атаки от враговете на свободна и демократична България. Един от тях, който най-силно настояваше за силно дясно обединение преди изборите за президент и на предстоящите парламентарни избори е Николай Ненчев – лидер на БЗНС. Не случайно той бе атакуван от проруски, антибългарски фашизирани неокомунисти в прокуратурата, поставила се в услуга на мафията и защитаваща организираната престъпност в лицето на модела КОЙ. Обединението на партиите вдясно от политическия център трябва и ще се осъществи от такъв тип лидери, които надмогват личния и тяснопартиен интерес в името на общото благо и европейското бъдеще на България.