Страхувам се от по-екстремни форми на протест, като младежът, който се изкачи на комина на ТЕЦ „Землене” или тези, които искат да се самозапалят. Това ме кара да размишлявам и да се притеснявам за ескалиране на протестите. Но не бих поел друг да приеме щафетно моята безсрочна гладна стачка. На 21-ия ден аз виждам, че хората в НС не се интересуват от това, което правя, а и не се надявам да ме разберат, защото са лишени от ценности. Но протестиращите на улицата разбират какво точно правя, съпричастни са с мен, подкрепят ме с плакати и подписки, желаят да са съпричастни с мен. 

Писмото на интелектуалците в моя подкрепя ме кара да размишлявам как да продължа и напред. Но бездушието на управляващите по-скоро ме кара да продължа гладната стачка, посочи Едвин Сугарев.

Никой не знае до кога е фаталната граница на глада. Някои са устисквали до 50-60 дни, но никой не може да каже как ще се развият при мене нещата.