Случаят с взрива на полигона в Анево показва, че България е разградена държава. Позицията е на анализаторът Боян Чуков.

За мен цялата тази история около Анево и този взрив, който за съжаление доведе до човешки жертви, показва, че на практика България като държава е разградена тотално, след като министърът на отбраната тепърва ще разбира за какво става дума. Освен това забелязвам как в медиите се прави тази типична класическа кастрация на темата и никой не желае да се задълбочава.

Бих искал да обърна внимание, че в България имам междуведомствен съвет, който се занимава с подобни въпроси. Там има двама съпредседатели - единият на Министерството на отбраната, другият на Министерството на икономиката. Вътре членове с зам.-министър на външните работи, зам.-министър на икономиката, зам.-министър на финансите, представител на НРС и представител на ДАНС. Оперативно всичко се движи от междуведомствена комисия. В нея директор е генерален директор в Министерството на икономиката и там не може да стане нищо без подписа на този директор, а уведомление се праща веднага до Митници и от заинтересованите институции.

Има два етапа - лицензиране и износ. При лицензирането се пише молба до председателя на ДАНС, който трябва да бъде в течение на всичко това и във всички случаи, като този, трябва да има оригинален сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос от страната на крайния потребител. Виждате, че законодателно всичко е перфектно заковано и в България се оказа, че ние тепърва ще поставяме задача на Военна информация да информира министъра на отбраната, след като по документация и съгласно технологията в такива случаи, всички заинтересовани български институции трябва да са наясно за какво става дума.

Няма значение, че е частна фирма. Дали фирмата ще бъде частна и е изнася оръжие, което е с произход от България, то отново трябва да получи разрешение от българските институции, обаче какво се получава на практика? Имаме от може би 10-ина години приватизиране на сектор "Отбрана". Защо? Защото една голяма част от бюджета на Пентагона, вече не само в Пенгангона, а и в много други министерства в големи, глобални играчи в света, се дава на частния сектор, където тези частни военни компании не влизат в законодателството, военното, на страната от която произхождат, защото това не е военна организация. От друга страна не могат да ги въдят военно съдилища, защото те не принадлежат към въоръжените сили на дадена страна, т. е. изпълняват следните задачи - участие в сражения, участие като консултанти в дадени страни и, забележете, материално-техническо снабдяване на определени въоръжени формирования, които действат в геополитически план в полза на страната, която ги финансира. Т. е. виждате как много хитро е направено да се заобиколи законодателството и те да могат да се промушат. И въпреки това обаче българската държава и не само българската държава би трябвало ако се спазва, да има контрол. Но какво се получава? Всички тези посредници, които се занимават и са в този бизнес, обикновено са свързани индиректно с ключови фигури , от които зависи износа на оръжието и по този начин разбирате, че кръгът се затваря.