Парадоксът е, че евроинтеграцията на Западните Балкани минава и през Прищина, и през Белград. Двустранните отношения между Косово и Сърбия също са елемент от тази интеграция. Това каза в предаването "Преди всички" на БНР Марин Лесенски от Институт "Отворено общество". Западните Балкани са като една мрежа, която трябва да реши вътре проблемите си, допълни той. 

По повод предстоящото обявяване на Стратегията на Европейската комисия за евроинтеграцията на Западните Балкани Лесенски посочи:

Стратегията най-вероятно ще каже ясно, че ЕС не иска да внася двустранни проблеми. Страните трябва да си ги решат. Но голямата картина е, че има прозорец, има възможност и това трябва да се използва, за могат страните от Западните Балкани да напреднат. Това, което може да убеди Мадрид (Испания има възражения за Косово - бел. ред.) е, че ако останат изолирани страни от Балканите, това ще доведе до повече нестабилност. Тоест, те трябва да вървят в пакет и проблемите трябва да се решават в пакет. 

Геополитическите аргументи за интеграцията на Западните Балкани са важни, но не са водещи - възможността страните от Западните Балкани да попаднат под влияние на външна сила: Русия или Китай, подчерта Лесенски: 

Все пак водещи ще бъдат съображенията тези страни да са реформирани, да са демократични, да имат добре функциониращи съдебна система и борба с корупцията. Тези два елемента са много важни за Западните Балкани и Европа би искала да ги види при нашите съседи.

Предстоящите разговори между премиера Бойко Борисов и холандския министър-председател Марк Рюте вероятно ще повторят друга тяхна среща отпреди шест години, когато Рюте изразява възражения срещу влизането на България и Румъния в Шенген, а двете страни го обвиняват в двойни стандарти, смята анализаторът. Рюте е в особена позиция, тъй като е начело на сложна коалиция и ако реши да даде зелена светлина на България за Шенген, ще трябва да убеди партньорите си в това, както и общественото мнение - заради евроскептичния уклон, заяви Марин Лесенски.