Това е позицията на доц. Орлин Спасов, председател на Фондация " Медийна демокрация" и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация, който коментира състоянието на българските медии към днешния момент пред БГНЕС.
"Това, което се случи с интервюто на посланика на Германия в България беше наистина скандално. Само да припомня, че от него беше изрязана една много съществена част, свързана с критика на медийната среда в нашата страна и именно тази критика не беше публикувана във вестника, в който това интервю излезе. Както и да се опитваме да смекчим случилото се, то представлява вид цензура", коментира той. "Струва ми се, че тогава, когато критичните гласове, идващи от страна на дипломати и чуждестранни наблюдатели на медийната среда в България започнат да бъдат санкционирани и орязвани, ние наистина имаме тежък проблем. Това означава, че всеки критичен гласен е потенциално застрашен да бъде заглушен. Точно това се случи в конкретния казус, нещо, което в една демократична страна не би трябвало да се случва", убеден е доц. Спасов.
Той е убеден, че самите медии имат ресурс да се променят под въздействието на подобна критика. Но трябва като страна да обръщаме повече внимание на критики, които идват от авторитетни външни източници, като неправителствени организации, важни европейски институции.
Комисар Нели Крус беше в България и отправи определени критики и написа едно писмо до българския премиер, с което изисква да се вземат мерки за плурализма и за свободата на словото в България", припомни експертът по медии и комуникации и добави: "Струва ми се, че този натиск, който идва отвън, а и отвътре от авторитетни български неправителствени организации трябва да бъде чуван в медиите, защото няма кой друг да извърши промяната. Самите журналисти най-сетне трябва да осъзнаят, че се нуждаят от свободата си. През последните няколко години те до голяма степен са я загубили под въздействието на различни фактори, на натиск върху тях, идващ, както по линия на собственици на медии, така и по линия на различни политически конюнктури. Без самите журналисти да получат подкрепа през критичните гласове, идващи от Европа и от България и да осъзнаят нуждата от промяна, такава промяна няма как да се случи. Само от страна на медиите, промяната може да бъде реална и истинска, тя няма да бъде спусната с парашут, дори и от Нели Крус, дори и от Брюксел", убеден е доц. Спасов.
Още от България
US конгресмен: С българския външен министър обсъдихме руската заплаха, Китайската комунистическа партия и нейните технологии, които Вучич внася
Темата за китайското технологично влияние в Сърбия е част от по-широкия дебат във Вашингтон за позицията на Белград между Европейския съюз, САЩ, Русия и Китай
Гюров: 22 септември не трябва да остава единствено историческа дата
По думите му решенията за България не бива да се вземат нито от външни сили, нито от тесен кръг влиятелни хора зад затворени врати
Ивайло Мирчев: Независимостта изисква институции, които служат на гражданите, и правосъдие...
"След Освобождението и Съединението това е следващата решителна стъпка на страната към пълноправното ѝ място сред европейските държави, постигната с политическа воля, смелост и дипломация", заяви той