Цонева посочи, че са регистрирани 57 партии, за всяка от тях са необходими 7 000 подписа, а за да се гарантира участие обикновено трябват още 10 – 15% повече внесени подписи. "Аз не искам никакви внушения да правя, аз стъпвам на това, че в българската практика за пререгистрация на партии и на местните избори включително вече съществуват прецеденти с установени проблеми по използването на масиви на примерно застрахователни компании и т. н. без хората да знаят, че техните данни се използват – това е злоупотреба с лични данни, ако се прави подобно нещо", коментира Цонева.

Тя посочи, че днес са препоръчали на ЦИК когато ГРАО започне да връща протоколите с проверката на подписките, той да се публикува и ясно се вижда коя партия с колко подписа се е явила. "Ако тази информация е публична, ще може да се направи смислено заключение какви са проблемите с подписките, какъв е мащабът на този проблем", обясни тя.

Асен Генов пък пресметна, че "Зелените" събрали на улицата и са внесли 9 500 подписа за две седмици и че при 9 000 подписа и 57 партии прави 513 000 гласа. Той подчерта и скъсения срок, за който трябвало да се съберат тези подписи. "Аз лично съм получавал лични съобщения, че ГЕРБ например по места ползват масивите на държавната и общинска администрация – обикалят по стаите и събират подписи от хората", каза Генов. Той е категоричен и изрази огромни съмнения, че технологично е възможно да бъдат събрани 700 – 800 000 подписа за две седмици. Той попита и колко от хората на дискусията са видели маса с подписи или са им звъннали на вратата.

Катя Колева - председател на УС на Института за социална интеграция (ИСИ), пък каза, че в държавната администрация в много от ведомствата в момента се провеждат т. нар. конкурси за израстване в длъжност. "Точно сега, малко преди изборите. В този момент когато имаме служебен кабинет, започнахме да правим израстване в длъжност, така че където можем дайте да дадем, защо? Въпросът си остава за нас, мисля, че отговор можем да си дадем всички", посочи Колева.