Юни беляза рязко намаляло темпо на реформаторския устрем от предходните седмици. Налице е консолидация на противниците на реформените пакети в повечето направления, се казва в месечния анализ на института „Иван Хаджийски“.

В съдебната сфера прокуратура, ВСС и Инспекторат на ВСС застанаха категорично срещу идеите на министър Иванов както за промени в Конституцията, така и в Закона за съдебната власт. В здравната сфера отдавна натрупалите се възражения срещу идеите на министър Москов достигат и управляващото мнозинство. ГЕРБ фактически бламира министъра по ключови пунктове в предложения от него законопроект за здравното осигуряване. В крайна сметка Москов оттегли централно свое предложение за приватизация на болници. Консолидирана съпротива на бизнеса срещу новите цени на тока отлага влизането им в сила.

Борисов постепенно успя да си извоюва еманципирана роля в собственото си управление и така да придобие максимална свобода на действие без оглед на каквото и да било съобразяване с партньори. Преди месеци на него му се налагаше да обяснява, че не си сътрудничи с ДПС. Сега сътрудничеството с ДПС се представя като най-нормалното нещо и дискусията е за условията, а не за самия факт.

Последният месец беше белязан от етническо напрежение – това е подводен камък, чиято тежест не бива да се игнорира. Предпазливите реакции на Борисов показват, че той съзнава рисковете на ситуацията. Припомня се, че етническото напрежение често се проявява преди местни избори. Сравняват го с Катуница. Но днес играта с огъня е по-голяма в сравнение с Катуница, защото там поводът беше убийство и имаше по-ясен образ на „лошия“, а сега повод са битови факти, а „лошият“ е цяла етническа общност. 

Вътрешното разделение в РБ, което е очакван елемент, доби нови форми. Ако преди се говореше за две обособени течения, условно представлявани от ДСБ от една страна и СДС/ДБГ от друга, то вече дори СДС изглежда като отделна, трета писта, със собствени отношения с ГЕРБ. ДБГ излъчва готовност за настъпателност по много фронтове – от собствено предложение за ключовия пост в БНБ, през лансирането на идеи за кметски кандидатури до инициативата за единна регистрация. Всъщност ДСБ, за разлика от обикновено, действа реактивно.

Политическият процес предоставя на БСП възможността да се утвърди като алтернатива на управлението, но вътрешните противоречия й пречат да капитализира обществено и медийно този шанс. Открояват се поне пет разделителни линии между ръководство и вътрешнопартийна опозиция: за отношението към ГЕРБ (ръководството – за твърдо противопоставяне, опозицията – за сътрудничество), за отношението към АБВ (ръководството – за „студен мир“ и минимално сътрудничество, опозицията – за съвместни действия), за идеологическата линия (ръководството – за по-лява, опозицията – за по-социалдемократическа), за геополитическата позиция (ръководството – за по-проруска, опозицията – за прозападна) и за механизма на вземане на решения (ръководството – за централизация, опозицията – по-скоро за федерализация на партията). Вътрешнопартийната опозиция иска да изведе на преден план две от тези линии – за децентрализацията (с аргумента за повече демократичност и заради предполагаемата подкрепа на местните структури) и за сближаването с АБВ (с лозунга за ляво единство). Партийното ръководство, напротив, акцентира на другите три – срещу ГЕРБ, по-наляво и за Русия, защото се ползват с одобрението на мнозинството от електората.

Затварянето на БСП във вътрешнопартийни проблеми позволява на този етап относително успешно да се реализират целите на Георги Първанов: сближаване (увенчано с подписите за дълга) и търсене на максимален брой общи номинации, за да има основа за по-нататъшна интеграция след местния вот. Дотогава интересите на Първанов съвпадат с тези на вътрешнопартийната опозиция в БСП, при цялата ѝ разнородност.

Юни се оказа успешен за ДПС, което отново се изяви като централен фактор в българската политика. Партията печели от етническото напрежение в относително нов за нея сегмент като българските роми, където тепърва пробива, защото събитията ѝ позволяват да се представи като едва ли не единствен техен политически защитник. С предложението за 100% мажоритарен вот ДПС успя да изземе инициативата от президента, принуждавайки защитниците му да се оправдават и дори да излизат с непремислени контраредакции. Привличането на бившия служебен премиер Георги Близнашки като експерт по промените в Конституцията е едновременно поредно делегитимиране на протеста и неговата „морална“ кауза, и заедно с това втори, в рамките на месеца, удар срещу президента, който е посочил Близнашки за премиер.

След силното си „включване“ в централния политически дебат със седемте точки ултиматум към кабинета, ПФ отново се връща на по-задни позиции. На фона на „застоя“ при ПФ няма тенденция „Атака“ да реализира движение нагоре. „Атака“ сякаш губи и част от радикално-опозиционния си имидж с поредица от гласувания (или неучастия в гласувания) в парламента, където на практика не се противопоставя активно на управлението.