"По-добре е да предотвратим подготовката и извършването на един терористичен акт, отколкото да работим активно за разкриване на съответните извършители". Това заяви заместник-председателят на ПП ГЕРБ, лидер на парламентарната група на партията, както и председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов по време на кръгла маса, организирана от него, на тема: „Заплахите от тероризъм. Предизвикателства и законодателни промени в държавите-членки на ЕС и техните партньори”. Цветанов подчерта, че чрез Антитерористичния закон ще се оптимизира законодателната рамка и ще се справим с предизвикателствата пред България, Европа и света. По думите му той е изцяло синхронизиран с добрите практики на Европейския съюз, а ограничителните мерки в него целят гарантирането на човешките права, а не нарушаването им. Според Цветанов е важна координацията и споделянето на информация не след, а преди извършването на терористично нападение. Той даде пример с ползотворното сътрудничество след терористичния акт в България през 2012 г., след който САЩ, Великобритания, Испания, Израел, Германия се обърнаха към нас, за да проследим профила на терористичния акт и днес военното крило на “Хизбула” е индентифицирано като терористична организация”. Цветанов заяви, че държавите-членки на ЕС трябва да изпълняват задълженията си и важно Европейският парламент да има механизъм за контрол на изпълението от страна на държавите – членки на решенията, взети със стара дата. По думите на заместник-председател на ПП ГЕРБ няма как една държава да реши сама проблемите с организираната престъпност и тероризма, затова трябва да се взимат предвид опитът и законодателните промени на различните страни. Цветанов изрази убеденост, че предложенията и коментарите, които бяха изказани в рамките на кръглата маса ще бъдат взети предвид от Комисия за контрол над службите за сигурност, и използването на специалните разузнавателни средства. Според него силата на една развита демокрация е да може да вземе правилното решение,като не се поддава на нездравите внушения в публичното пространство. 

В рамките на кръглата маса Председателят на парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения Димитър Лазаров представи акценти от българското законодателство, обвързано с противодействие на терористични заплахи. Той подчерта, че действащото законодателство на страната ни, наказателните и административните разпоредби са в съответствие с Рамково решение 2002 и с проекта на директива за изменение на това решение. Лазаров припомни, че миналата година бяха приети четири законопроекта – за Националната служба за охрана, за военното разузнаване, за Държавна агенция „Разузнаване” и за управление на системата за защита на националната сигурност. Той отбеляза, че преди това е нямало такава законова уредба, а Антитерористичният закон е необходим и насочен към взаимодействие и превенция.

Министърът на вътрешните работи и вицепремиер Румяна Бъчварова подчерта, че приемането на Антитерористичния закон е правилният път. Тя коментира, че промяната в законодателството е нужна, защото събитията се развиват изключително динамично. Вътрешният министър също акцентира върху необходимостта преди всичко от превенция срещу тероризма. По думите й той е като тежко заболяване, за което разбираш тогава, когато е късно и именно за това превенцията е най-ефективният начини за неговото противодействие. Според нея именно тя би се оказала най-ефективният и сигурен начин за противодействие и все още има в каква посока да се развива. Тя допълни, че от страна на българското правителство и на Министерството на вътрешните работи има ясно разбиране за трудно Моника Холмайер, член на Европейския парламент и член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, изказа своята благодарност към българското правителство за интензивното взаимодействие в борбата с тероризма и работата срещу криминално проявени лица. Тя също подчерта, че трябва да има обмяна на информация между службите за сигурност и приветства тренировъчните действия в България за борба с евентуални терористични актове, като от своя страна също акцентира върху необходимостта от превенция. 

Ханс-Петер Ул, член на Бундестага и председател на Подкомисията по разоръжаване, контрол на въоръженията и неразпростанение, изрази респекта си относно работата на правителството на премиера Бойко Борисов за укрепването на границата на страната ни. Той направи съпоставка между антитерористичното законодателство, което се обсъжда в България и приетите закони в Германия и подчерта, че трябва да се действа преди да има убити хора.

Юреген Хайке - член на Баварския Ландтаг и председател на комисията за контрол на специалните служби, посочи, че демокрацията трябва да се защитава и закриля, защото тя не означава само права. Той приветства текстовете в Антитерористичния закон, според които е нужно сближаване на полицията и службите за сигурност и допълни, че трябва да има контрол от страна на държавата. 

Според Дана Бенвенисти, ръководител на Отдела за регионална сигурност и борба с тероризма в Министерство на външните работи на Израел, защитата на личните свободи е въпрос на баланс между нуждите на службите за сигурност и нуждите да бъдат гарантирани основните човешки права. 

Александра Антониадис - ръководител на сектор Борба с тероризма, превенция, ГД „Миграция и вътрешни работи” в Европейската комисия, бе категорична, че заплахата от тероризъм не спира на границите на една държава. По думите й тероризмът трябва да се бори с наказателни мерки, адекватни на терористичните атаки, а не да се изчаква да се съди някого, който вече е извършил терористичен акт.

Старшият изследовател в Център за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ Вит Новотни разясни предизвикателствата пред силите за сигурност да бъдат една крачка напред пред терористите, за да предвидят техните действия, като отбеляза, че има връзка между организираната престъпност и тероризъм – много от терористите са криминални престъпници. Той също подчерта, че има необходимост от споделяне на информация и това е един положителен процес. 

Посланикът на Великобритания в България Н. Пр. Ема Хопкинс заяви, че страната й приветства усилията на българското правителството в борбата с тероризма. Според нея Антитерористичният закон ще помага на България да отговаря на външните заплахи, но и на вътрешните – да се противодейства на хора, преминаващи през българската територия Ефективно трябва да се споделя информация. 

Регионалният директор на фондация "Ханс Зайдел" за Югоизточна Европа д-р Клаус Физингер заяви, че има три стълба в борбата с тероризма – демокрацията, правовата държава и вътрешната сигурност, които трябва да се допълват и да си взаимодействат.