Фирма осъди Народното събрание (НС), Върховния касационен съд (ВКС) и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) да ѝ платят 702 028 лв.

Искът на компанията срещу трите институции е признат от Ямболския окръжен съд и стъпва директно на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

С него трите институции са задължени да обезщетят компания, претърпяла вреди от закон, противоречащ на правото на ЕС, пише Правен свят.

В основата на казуса стои отмененият едва през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Той даваше възможност на държавата чрез АПСК да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Въпросната разпоредба е приложена спрямо старозагорското дружество "Завод за каучукови уплътнители" АД.

Бившото държавно предприятие е приватизирано първо през 1998 г. 19% от капитала му придобива "ЗКУ-98" АД. После основният пакет акции става собственост на холдинг "Загора" ООД и холдинг "Център" АД. В последствие след увеличение на капитала собствеността на "ЗКУ-98" в "Завод за каучукови уплътнители" пада до 11 на сто от акциите. "ЗКУ-98" АД обаче не изпълнява задълженията си по приватизационния договор и агенцията за приватизация запорира всички акции на "ЗКУ-98" в "Завод за каучукови уплътнители" и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими имоти на бившето държавно предприятие. Правното основание за ипотеката е §8 от ПЗР на ЗПСК.

Така започва съдебната сага за "Завод за каучукови уплътнители" АД. Дружеството завежда дело в Старозагорския окръжен съд и настоява ипотеката да бъде прогласена за нищожна. Съдиите уважават иска, но агенцията за приватизация обжалва и делото стига до Пловдивския апелативен съд. Той отменя решението на съда в Стара Загора и делото стига до ВКС. Пред втората и третата инстанция дружеството прави искане да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Причината е, че компанията се позовава на чл. 63 от ДФЕС и твърди, че е възникнало съмнение относно тълкуването и прилагането му, което може да разреши само съдът в Люксембург.

ВКС обаче не само, че не отправя преюдициално запитване, но и не допуска делото до касационно обжалване. Така на 28 юни 2010 г. с определението на върховните съдии слагат край на съдебния спор.

Година по-късно агенцията за приватизация, която е започнала процедура по принудително изпълнение на вземанията си към "ЗКУ-98" продава производствена, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. И предприятието, което не може да работи без тях, сключва договор за наем на имотите с новия им собственик, който ги е купил на публичната продан.

"Завод за каучукови уплътнители" не се отказва и сезира Европейската комисия и по неговата жалба през 2012 г. тя открива процедура за нарушение. И именно заради тази процедура и под заплахата от санкции от Брюксел през юни 2015 г. парламентът отмени §8 от ЗПСК.

Година преди това обаче компанията завежда дело, в което настоява да бъде обезщетена за вредите, които е претърпяла от приложението на §8. Искът е насочен солидарно към Народното събрание, ВКС, Пловдивския апелативен съд и Агенцията за приватизация. Дружеството иска те да му платят имотите, които е загубило, както и сумите за наем, които е било принудено да плаща. Общо претенцията е за 712 115 лв.

Исковата молба отначало е подадена в Стара Загора, но след това, понеже съдът там е под инстанционния контрол на Пловдивския апелативния съд, е изпратено в Ямболския окръжен съд.

Според "Завод за каучукови уплътнители" българските власти са допуснали две групи нарушения на правото на ЕС.

Първото е нарушение на чл. 63 от ДФЕС, който постановява забрана за ограничения върху движението на капитали между държавите членки на ЕС и между държавите членки и трети страни.

А второто е нарушение на принципа за изключителна компетенция на Съда на ЕС да тълкува правото на съюза, съгласно процедурата по чл. 267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване.

За да се произнесе по казуса на "Завод за каучукови уплътнители" съдия Росица Стоева е стъпила на серия от решения на съда в Люксембург.

Тя квалифицира иска по чл.4, §3, ал.2 от ДФЕС, който гласи: "Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на съюза." Тъй като нито Договорът за ЕС, нито ДФЕС, предвиждат възможност за обезщетяване на вредите, причинени от държавата при извършено от нея нарушение на правото на ЕС, съдията я извежда от практиката на Съда на ЕС (решенията по делата Francovich и др., Brasserie du Pecheur и Factortame и Kobler ).