"Веднъж, когато се положат основите на конституционен ред, трябва да се поддържат. Теорията на суверенитета не е отмряла, всъщност през модерната епоха суверенитета приема формата на учредителната власт, която създава Конституцията – това първо. Второ – да се разбере, че тази учредителна власт действа обикновено във времена, когато настъпват фундаментални сътресения, т.е. когато настъпват революционни промени. Никак не е лесно тя да бъде преведена в действие отново и отново, както мнозина наши политически дейци са склонни да мислят", коментира той пред БНР.

"Животът трябва да влезе в едно нормално русло, основано върху един фундаментален ценностен консенсус, който е заложен в Конституцията, ако искаме правилата наистина да се спазват, иначе всичко друго остава на равнище един плитък конституционализъм. Това е едни акт на отчаяние. Очевидно е, че когато един съдебен магистрат се захване с политика, вече няма задръжки, няма спирачки. Не може всяко хрумване да става обект на обществени разисквания. Нека не забравяме, че подобни тези се поддържаха и през 90­те години, т.е. това не е нещо ново. Този дебат е изживян. Аз съм много изненадан, че отново се подхваща старата песничка", каза още той.

"В края на краищата като сме тръгнали по европейски път на развитие, нека да видим как е във Франция, Испания, Италия - навсякъде прокуратурата е част от съдебната магистратура", обясни юристът.