Мнозинство от 61,1% от българите твърдят, че в последната една година са попадали на новина, която смятат за фалшива, неотговаряща на истината. Това са близо 3,3 милиона души. 
Очевидно темата с т.нар. фалшиви новини се превръща не просто в основен проблем, но и нещо обичайно и очаквано. Това е още един елемент на недоверие в публичната среда.
Това са част от данните от експресен телефонен сондаж сред 805 пълнолетни българи, проведен със самостоятелно финансиране от страна на „Галъп интернешънъл“ на 27 и 28 февруари. 
Резултатите от проучването показват, че една четвърт от пълнолетните българи са били преки свидетели на агресия между деца и юноши. При цялата условност на такива калкулации, това значи, че близо 1,4 милиона българи са виждали на живо скарвания, тормоз и сбивания между деца и юношив последните 12 месеца. Числото потвърждава тревожната тенденция на агресия сред деца и юноши, която отново стана център на вниманието в последните дни.
В по-широкия контекст на темата за реалните и изкуствените обществени въпроси сондажът се опита да провери обществените инстинкти по отношение на някои актуални теми от последните седмици и месеци. Сред реалните проблеми респондентите виждат проблемите с пътни настилки, тунели, мостове (88,3% казват, че това е реален проблем, 9,8% – създаден от медиите, а останалите се колебаят), проблемът със санирането (52,6% срещу 38,6%), темата с парите за наука (44,2% на 37,8%), пръстовите отпечатъци (49,1% на 44%). Като пример за изкуствено създаден проблем респондентите припознават, например, полета с военен самолет на президента Радев (63,6%% казват, е това е въпрос, създаден от медиите, а 27,1% намират това за реален проблем).
Програмата за саниране е добре позната на българите – 90,2% от запитаните твърдят, че са чували за нея. 51,8% от тях смятат, че това е добър начин за обновяване на панелните блокове, 39,9% обаче се съгласяват с крайното твърдение „санирането е голяма кражба“. 
49,5% от запознатите със санирането смятат, че то не е честно, 30,8% са на обратното мнение. Очевидно, санирането се възприема добре по принцип, но детайлите му събуждат недоволство, което идва от факта, че само малка част от българите могат да се възползват от него. Голямо влияние оказват и подозренията в корупция – които са общ знаменател в българското обществено мнение.
Българите харесват на практика всички по-ярки политически действия и заявки от последните дни. Мнозинство от 53%, например, харесват упрека на Корнелия Нинова към председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за изказването му, че ЕС ще се развива на две скорости и за това, че страни като България могат да останат в неравностойно положение. Нинова очевидно получава „бонус“ от подобни изказвания – например, мнозинство от 73,7% наистина намират за уместно определението за паралелна държава, в която за всичко се плаща двойно – веднъж от нашите данъци и втори път – на ръка.

65,2% одобряват изказванията на Борисов, че не иска България да участва в увеличено присъствие на НАТО в Черно море. Мнозинство от 52,6% харесва и идеята на Красимир Каракачанов да се блокира границата срещу автобуси с гласоподаватели от Турция. 58,4% одобряват амбицията на служебния кабинет за еврозоната. Очевидно, всяко по-радикално политическо действие получава одобрение. Това важи с особена сила за действия, които звучат пред обществото като утвърждаване на сигурността, независимостта и престижа на България. Разбира се, партийните пристрастия оказват влияние.