ГЕРБ, БСП и ДПС са сигурни участници в Народното събрание. България без цензура, Реформаторският блок и Патриотичният фронт по всяка вероятност влизат. Две партии - АБВ и "Атака", имат по-малки шансове да преминат бариерата. Това показва изследване на "Галъп интернешънъл".

За ГЕРБ биха гласували 35,9%, за БСП - 18,3%, за ДПС - 14,2%, за България без цензура - 5,8%, за Реформаторския блок - 5,6%, за Патриотичния фронт - 4,9%, за АБВ - 3,6%, за "Атака" - 3,4%. Очаква се да гласуват около 3,4 милиона души.

Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена според редовния "Политически и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл". Изследването е проведено между 12 и 18 септември чрез пряко интервю по домовете сред 1010 респонденти. То е независимо от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам.

ГЕРБ би могъл да разчита и на известна периферия, докато при БСП това е по-трудно. ДПС също би могъл в деня на изборите да има и по-висок резултат, поради спецификите на вота за партията от чужбина. ББЦ и Реформаторите се движат "в пакет", а Патриотичният фронт постепенно се налага. "Атака" и АБВ са формации, които имат сходна подкрепа.

Данните отразяват валидните към средата на септември електорални нагласи сред онези, за които може да се очаква, че със сигурност ще гласуват. Те не са прогноза за резултата от изборите. До края на кампанията са възможни размествания.

Характерният за българското масово съзнание песимизъм за посоката на развитие на страната запазва високите си (макар и не пикови) стойности - 70%. Песимизмът доминира и по отношение на резултатите от изборите - 54% са на мнение, че те няма да променят нищо, 26% очакват подобрение, а 7% - влошаване. За първи път след 1996-7 г. мнозинството българи - 61% споделят мнението, че страната се намира във финансова катастрофа. Това мнение доминира включително и сред привържениците на БСП. Подобна нагласа надхвърля казуса "КТБ" и говори за лесна експлозивност на масовите нагласи, в случай, че банковата система не бъде оздравена радикално.

Служебните министри закономерно още не се ползват с висока разпознаваемост. По-висока е тя при служебния премиер проф. Георги Близнашки, който има доверието на 18% от запитаните. По правило сред политическите фигури недоверието превишава доверието, а с най-висок дял положителни оценки са личности, които не участват толкова пряко в ежедневния политически процес.

Доверието и недоверието в служебното правителство са сходни с тези към кабинета "Орешарски" в последния му месец. 15% от избирателите декларират доверие в кабинета, а 70% не му се доверяват. Мнозинството респонденти считат този кабинет за зависим от ГЕРБ, това се предава и по линия на президента Плевнелиев, когото 54% определят също като зависим в действията. На противоположното мнение тук са привържениците на ГЕРБ. Мнозинство респонденти споделят също така мнението, че служебното правителство трябва да потърси отговорност от правителството на Пламен Орешарски. Тук пък изключение правят привържениците на БСП.

Масовите очаквания на обществото са за победа на ГЕРБ на изборите. Отчетливо (и трайно в последните месеци) мнозинство от 59% обаче е на мнение, че не би било добре за страната Бойко Борисов да бъде премиер. На обратното мнение са 24%. За разлика от 2009 г. лидерът на ГЕРБ вече е познат като ръководител на изпълнителната власт и резултатите от тази му функция не се възприемат положително от близо 3 милиона и половина избиратели. Доминират нагласите за коалиционен формат на управление - 56%, като за еднопартиен кабинет се обявяват 12%. Нагласите за коалиционно управление доминират включително и сред привържениците на ГЕРБ.

Към началото на есента обществото проявява традиционен скептицизъм към политиците и тревожност. Вижда се очакване за съгласие сред политическия елит и стабилност на страната.