По закона за СРС-та има две осигуровки за гражданите – едната е по законосъобразност и това е разрешението на съда, а другата е по целесъобразност и това е разпореждането на министъра. Изобщо не е вярна постановката, че когато има искане на съда за СРС, министърът е длъжен автоматично да го разпореди. Напротив, на него е дадено правото за преценка по целесъобразност и той може да разпореди или да откаже експлоатацията на СРС-та.

Така бившият прокурор и шеф на НСС ген. Атанас Атанасов коментира пред Faktor.bg ефективната присъда, която бившият министър на МВР Цветан Цветанов получи от СГС, за това, че е отказал искане на съда за подслушване на лице. 

Дори и само на това формално основание може да се каже, че обвинението и присъдата на Цветанов са нелепи. Не познавам в детайли делото и коментирам като юрист. Ако са събрали някакви доказателства, за злоупотреба от страна на министъра е друг въпрос, но по чисто формалното прилагане на закона министърът на МВР има правото да разпореди, но и да откаже СРС. Освен това сме свидетели и на един публичен парадокс – основните обвинения срещу Цветанов цяла година бяха, че масово е подслушвал незаконно, а сега излиза, че получава присъда, че е отказал подслушване. Ако става въпрос за нормално прилагане на принципа, че министърът е длъжен, след съдебно разпореждане автоматично да разреши СРС, то тогава защо изобщо в закона съществува правомощия на министъра? При това положение, след санкция от съда директно да се прилагат СРС-та. Целта на закона, в чието правене и аз съм участвал, е да има двойна осигуровка по отношение правата на гражданите – едната осигуровка е по законосъобразност от съда, а другата по целесъобразност от министъра. Ако се върнете в годините назад, няма министър на МВР, който да не е отказал прилагане на СРС.

Като директор на НСС министър Петканов два пъти последователно ми е отказвал прилагането на СРС по отношение на лице, което в последствие беше разстреляно, посочва пример генералът.