Една от най-тайнствените и скандални фигури на Държавна сигурност о. р. ген. Нанка Серкеджиева е издъхнала на 87 години в сряда, 5 декември 2012 г. На погребението й са присъствали бивши кадри на тайните служби, членове на ЦК на БКП, както и бившият министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Името на Серкеджиева се свързва с

Тайната чистка на досиетата през 1990 г.

Тя е един от висшите ръководни кадри, които стоят в основата на чистката на досиетата от Държавна сигурност в началото на 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори през юни същата година, разкрива Държавна сигурност. com.

Серкеджиева е човекът, който изготвя строго секретната от особена важност докладна записка рег. №ІV-68, подписана от зам.-министърът на вътрешните работи, отговарящ за архива ген. Стоян Савов и утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. Формалното й извеждане от МВР е на 29 януари 1990 г. – в навечерието на ХІV извънреден конгрес на БКП.

„Другарю Семерджиев, тревожа се за хората, с които работя и не мога да се отнеса безразлично, тревожа се за нашето имущество, което е събирано с години, и ден, и нощ мисля как да постъпим. Ние не можем безразлично да се отнесем към бъдещето на нашите служби. Това не ни позволява нито партийната съвест, нито като комунисти и служители. Ние няма да се предадем, защото тази власт сме я взели със скъпи жертви, с много кръв и в никой случай няма да се предадем.”

 Това са думите на ген. Нанка Серкеджиева по време на един от колегиумите на МВР през януари-февруари 1990 г., на които трескаво се обсъждат съкращенията в репресивния апарат на комунистическата партия, трансформирането на ДС в нови специални служби под контрола на БКП и въпросът с архивите на Държавна сигурност – „нашето имущество, събирано с години”, както се изразява Серкеджиева.

В резултат на тайната чистка в ДС са унищожени около 42 процента от досиетата, предимно на агентурния апарат, както и различни разработки, които компрометират „щита и меча” на партията. По този начин наследниците на БКП и ДС запазват контрол върху агентурния апарат през годините на прехода, като го държат в зависимост, манипулират го и го шантажират.

Жената с генералски пагони е родена през 1925 г., е един от висшите служители на ДС при управлението на Живков. Оглавявала  е отдел III на ДС  (архива) в продължение на 27 години. През 1975 г. става единствената жена достигнала генералско звание (ген.-майор) в системата на вътрешните работи.

Партизанско минало

За нелегална дейност през 1943 г. е изключена от гимназията. Партизанка е под псевдонима „Витка” в отряд „Антон” (1943), а след разгрома му преминава в новосформирания отряд „Г. Димитров”. Член е на БКП от пролетта на 1944 г. Работи в Окръжно управление на МВР Пловдив (1947) като началник бюро „Кадри”. Преназначена е за началник служба в отделение “Кадри” при Дирекция на народната милиция (1948).

Отдел III – ДС (архива) в МВР  оглавява през 1963 г. и на този пост остава до февруари 1990 г. Завършва двегодишен вечерен партиен университет и курс в академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП и курс за ръководни работници в школата на КГБ - Москва.

Била е член на бюрото на Комитета на българските жени, кандидат-член на ЦК на БКП и член на бюрото на районния комитет на БКП при МВР. Утвърдена е за активен борек против фашизма и капитализма и е награждавана с множество държавни и партийни отличия, както и с ордените „Червено знаме” и „Червена звезда” на СССР.

 Съдебният процес срещу Серкеджиева и Семерджиев

През 1992 г., когато става известно за чистката на досиетата Серкеджиева е привлечена като обвиняема заедно с бившия министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Ген. Стоян Савов, третият висш служител в МВР, който има роля в чистката, се самоубива, броени дни след като в пресата гръмва новината за чистката на архива на ДС и в навечерието на съдебния процес за унищожаване на разработките срещу писателя Георги Марков, дело, по което Савов е подсъдим заедно с последния началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров.

През 2002 г. състав на Върховният касационен съд призна за виновна Серкеджиева по обвинение в злоупотреба с власт и служебно положение и я осъди на две години по делото за унищожаването на досиетата. Ген. Семерджиев получи 4 години затвор.

Присъдите обаче бяха обжалвани. През август 2003 г. 5-членен състав на ВКС отмени първоинстанционното съдебно решение и върна делото за доразследване. То не е внесено за повторно разглеждане от прокуратурата и до днес и като много дела за извръщенията на комунистическото минало ще отиде в коша.