Голяма работа е Гугъл! Учи на патриотизъм

Александър Йорданов, Facebook

Голяма работа е търсачката Гугъл. Седиш си у дома, задаваш въпрос и за секунди получаваш богата информация. И понеже у нас се спори кой повече злини е причинил на България – Русия (СССР) или САЩ, реших да попитам „чичко Гугъл”. Попитах: БЪЛГАРИ ИЗБИТИ В СССР? А след това: БЪЛГАРИ ИЗБИТИ В САЩ? И какво излезе. Десетки хиляди са избитите от руските и съветските власти наши сънародници в царска Русия и СССР.

И не само са избивани, но и са депортирани от родните им места в Азия, морени са с глад, а имотите им са заграбени. За престъпленията на Руската империя срещу българите пишат още големите наши възрожденци и революционери Георги С.Раковски и Христо Ботев. А за съветския геноцид срещу българския народ истината излезе едва през последния четвърт век. Но „Гугъл” я знае. И тя е жестока: убийства, концлагери, депортации. В СССР разстрелват и пращат в концлагери дори българи комунисти, но не защото са комунисти, а защото са българи. В САЩ няма избити българи. Нито един. Защо? В САЩ живеят над 300 000 българи. И да няма нито един репресиран, депортиран, утрепан, в концлагер заточен? Защо? 

Изводът, който аз правя е логичен: в Русия и СССР мразят българите, а в САЩ ни приемат като всички останали хора в тази държава, т.е. като нормални граждани. Но веднага чувам възражението: САЩ са бомбардирали България през Втората световна война. Така е, но защо? Защото сме обявили война на САЩ, макар от историческа и морална гледна точка да е било по-добре да обявим война на СССР. Защото в СССР са репресирали и избивали наши сънародници, а не в САЩ. Но не. Ние обявяваме война на САЩ.
Щатите обаче приемат това насериозно. Пропуснали сме да им кажем, че е на майтап, че е шега. А американците, както тогава, така и днес, са много праволинеен и наивен народ – хващат се за думата. Така навремето руснаците казаха, че ще стигнат до луната и американците веднага изпратиха свои хора там. Почнаха руснаците яко да се въоръжават и американците веднага им спретнаха едни „звездни войни”. И така им ги спретнаха, че СССР направо се разпадна, изчезна. И днес е същото: дрънка врели некипели севернокорейският ненормалник, а американците приемат думите му едно към едно и като нищо ще сгънат на четири псевдонародната му и псевдодемократична република.

През Втората световна война САЩ са съюзник на убийците на българите – Сталиновият режим . Ами ако Сталин е пуснал мухата на американците да ни бомбардират хубавата столица? Защото този, който веднъж е давал заповеди да се избиват българи, защо да не даде и втори път. Че и трети. За „третия път” е известно. След 9.09.1944 г. Сталин праща у нас комисари, които да ръководят убийствата и репресиите срещу българите „на терен”. Но думата ми е за американците. Те явно разбират думите едно към едно. Не са поети, не мислят със символи и метафори. Смятат, че в политиката, каквото мислиш това трябва и ясно да говориш. А у нашенско не е така. И в Русия (СССР) не е така. Там, както и тук, едно се мисли, друго се говори, а трето се върши. На думи, например, нямаше по-голяма дружба на света от „българо-съветската”, а на дело – десетки хиляди избити и репресирани българи в СССР и България. Тормоз на българите в България, концлагери, телени мрежи по границата, заграбени имоти, пълна окупация на икономика и стопанство.

На думи войната, която сме били обявили през 40-те години на САЩ, е „символична”, ама сме забравили да кажем това, разсеяли сме се в оня исторически момент, за друго сме мислили тогава. Може би за Македония? Или за курорт на Бяло море? И после: олеле майко, какво стана! Затова е много важно в политиката първо да се мисли, сетне да се каже намисленото устно, че и писмено, и накрая се действа според „предначертаното”, т.е. според плана. Това се нарича откритост и предвидимост на политиката. Не може днеска така, а утре – онака. Но думата ми бе за търсачката Гугъл. Голяма работа е тя. Задаваш въпрос и получаваш веднага отговор.