Господи, прости им! Църквата ни по навик още се води по съветски акъл!

Александър Йорданов, Facebook

На Петдесетница – исторически ден, предстоятелите на десетте православни църкви, участващи в Светия и Велик Събор в Крит: Полският архиепископ Сава, Кипърският архиепископ Хризостом ІІ, Сръбският патриарх Ириней, Александрийският патриарх Теодор ІІ, Цариградски патриарх Вартоломей, Йерусалимски патриарх Теофил, Румънски патриарх Даниил, Атински архиепископ Йероним ІІ, Албански архиепископ Анастасий, Чешко-Словашки архиепископ Ростислав, отслужиха архиерейска Света литургия в Ираклио. Това бе и послание, и призив за единство на Православната Христова църква.

"Днес е ден на единството", каза в словото си Вселенският патриарх Вартоломей. Защото: "Божествената евхаристия обединява. Първата Църква били онези 3000 християни, които били кръстени. Днес ние все още сме Една Църква, макар че идваме от различни национални и културни пътища. Днес се изпълва и се излива любовта в Светия Дух. В нашето многообразие, всеки с различни таланти, ние сме обединени. Всяка православна Църква има своето богатство и него предлага на Христос. В Православието няма нито една Църква, която да няма своето значение и Едната, Свята и Апостолска Църква да няма нужда от нея".

От Христолюбивия и дълго чакан ден на единството, отсъстват само православните българска и руска църкви. Руснаците е ясно защо отсъстват. Защото не става "тяхното" т.е. не могат да наложат хегемонските си амбиции и волята си над останалите православни църкви и вярващи. Но защо отсъства Православната българска църква от Събора? От солидарност с Руската православна църква. За да покаже, че не православното, християнското, а политическото е водещо в делата на нашия Свети синод.

В интервю за "Етникос кирикас" Атинският архиепископ Йероним заявява, че изпитва срам заради отказалите се в последния момент предстоятели на православни църкви. Според него причината е, че Руската православна църква е настоявала Вселенският патриарх да се обвърже с обещание, че няма да признае Украинската православна църква. Архиепископ Йероним няма причина да не говори истината. За разлика от нашия Свети Синод, който обяснява неучастието си с липсата в дневния ред на Всеправославния събор на особено важни за св. Православие теми, с неподходящо месторазположение на наблюдателите и гостите на Събора и с необходимостта от извършването на големи и необосновани финансови разходи. Това последното вече си е чист цинизъм. Но, нейсе. Ясно е, че нашата църква се води по чужд акъл и мога отсега на високопреподобните старци да им кажа, че тоя чужд акъл до нищо добро няма да ги доведе.

С нас или без нас, с Русия или не, Всеправославният събор е факт, който аз като православен християнин приветствам и му давам моралната си подкрепа. Защото води към единение, към разширяване на влиянието на православието и към единството на всички християни, което е особено необходимо в тия сложни времена, в които живеем. А това, че Руската православна църква разделя християните, а българската църква по навик от съветско време клинка, като куче подвило опашката си, след нея, ме кара само да запаля свещица и да се помоля: "Господи, прости им! Те не знаят, какво вършат!"