Борисов съвсем не е жертва на решението си да се откаже от властта 5 месеца преди редовните избори. От гледна точка на неговата лична кариера, на интересите на неговата партия и на най-доверените му хора оттеглянето му може би има висока цена. Но от гледна точка на обществения интерес това беше по-доброто решение. Неговата оставка едновременно успокои и обезсмисли уличните протести, което ни спести потенциално насилие. Това коментира в интервю за “24 часа” социалният антрополог Харалан Александров.

Според него в някакъв смисъл бившият премиер е отиграл, може би несъзнателно, една от основните повели на българското управление - да не се стига до тежък сблъсък и открита конфронтация с народа. 

За добро или лошо ние винаги сме си спестявали конфликта, това е част от политическата ни култура. Затова можем да се гордеем с етническия мир и мирния преход, друг въпрос е на каква цена. Властта в България никога не отива докрай в репресията - тя по-скоро прелъстява, заиграва се, подкупва, отколкото насилва. Сега е много популярно управлението на ГЕРБ да се обявява за насилническо, полицейско и т.н., но истината е по-различна. Управлението на ГЕРБ беше по-скоро прелъстяващо и развращаващо, отколкото репресивно. Да не забравяме, че Борисов се е учил от Тодор Живков. Сега ще видим дали още е толкова талантлив ученик, тъй като предстои нормализация, той и партията му тепърва влизат в обичайния режим на политически живот.  Защото имаше нещо извънредно в начина, по който функционираше досега. Лукавата технология на властта през процедури и апаратни хватки бе нещо, което не му се налагаше да владее, след като владееше масите и жънеше победа след победа. Сега, когато е в неблагоприятна позиция, ще се наложи да се учи от своите противници, които са доста по-обиграни, както стана ясно от първите дни на новия парламент. Ако се учи бързо, нищо чудно отново да яхне вълната, смята антропологът.

Той е категоричен, че Борисов ще си остане любимецът на народа, при цялата условност на това понятие. Досега не е имал политически любимец от такъв мащаб. Тази любов отива далеч отвъд политическото, тя е дълбинна, идентичностна, неподвластна на рационална преценка и няма да пресекне отведнъж, както се надяват неговите душмани. Дори да слезе от политическата сцена, а Борисов не смята да го прави, пак ще си остане любимецът  на хората, коментира Александров. 

Според него обаче същественият въпрос сега е дали ще успее да отиде отвъд това и да култивира собственото си лидерство. Ако той израсне и се развие пред очите на своите многобройни поддръжници, това ще им се отрази облагородяващо по силата на органичната им връзка с него.