Хелмут Кол заслужава да му се кръсти улица в София

Николай Василев, политолог

Напусна ни един от най-значимите държавници на Европа от 20-ти век. Канцлерът Хелмут Кол беше човекът, който пръв усети движението на геополитическите тектонски плочи и със своите действия промени хода на историята за по-добро.
Към 1990 година мечтата за обединена Европа не излизаше извън пределите на някогашната империя на Карл Велики. Най-доброто на което можеше да се надява Източна Европа беше да е плетеница от страни с „либерално“ управление, които обаче подобно на Финландия „се съобразяват“ с „чувствителностите“ на СССР.
Когато Берлинската стена падна, не само Съветският съюз, но и Франция, а и дори Великобритания настояваха Източна Германия да се запази като отделна държава. Когато Югоармията нападна Словения и Хърватска, повечето гласове на Запад повтаряха като заклинание рефрна за „запазване териториалната цялост на Югославия“.
Големият канцлер видя историческата възможност 

да обедини Германия

 и да даде на народите от Съветския блок, от Съветския съюз и от Югославската мини-империя шанс да намерят това място в света, което те желаят.
Хелмут Кол оглави Западна Германия, която беше икономически гигант, но политическо джудже. Остави след управлението си велика сила, чието влияние се разпростира над континента и отвъд него. Постигна всичко това без да му се налага да изгражда мощна армия и без да заплашва и малтретира никого.
Исторически, или Германия се е чувствала онеправдана, или съседите ѝ са се страхували от нея. Кол превърна родината си в уважавана страна, с огромна „мека“ сила. Макар че Германия бе изгубила много територии през двете световни войни, никой днес не си и помисля, че може да ѝ хрумне да посегне на целостта на съседите. Но мнението на Берлин по почти всички въпроси на континента често се оказва решаващо.

Благодарение на начина по който големият канцлер пренареди Европа България излезе от хватката на менгемето „между Москва и Белград“, в което бе попаднала след края на Първата световна война. Само заради това той заслужава да му се кръсти улица в София.
Поклон пред светлата му паметта!