Сред българската индустрия има интерес за сключване на дългосрочни договори за изкупуване на тока от бъдещата АЕЦ "Белене", а някои от предприятия имат и капацитет да се включат като акционери, но всичко зависи от това каква е точно процедурата за привличане на интерес към възобновяването на проекта и най-вече каква ще е цената на електроенергията от бъдещата атомна мощност. Това коментира Константин Делисивков, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) пред Mediapool.

Преди ден енергийният министър Теменужка Петкова представи пред депутатите от парламентарната енергийна комисия процедурата, която правителството възнамерява да обяви в началото на 2019 г. за търсене на стратегически или миноритарни акционери в спрения през 2012 г. ядрен строеж.

По думите на Петкова ще бъде предпочетен кандидатът, който предложи да построи електроцентралата за 9 млрд. евро и за осем години и след това предостави управлението ѝ на държавния ядрен оператор АЕЦ "Козлодуй".

В рамките на процедурата ще се провери и дали предприятия искат да сключат дългосрочни договори за изкупуване на тока от бъдещата ядрена централа, което би позволило по-евтино финансиране на проекта, което също би се отразило върху цената на произвежданата от мощността електроенергия.

Според Делисивков е много важно да се види как ще бъде структуриран проектът за АЕЦ "Белене", кой ще е стратегически инвеститор, възможността за участие на по-малки акционери, към какво ще се индексира цената на тока от "Белене" по потенциални дългосрочни договори според пазарните промени.

"Тогава всяко предприятие ще реши дали и как да участва. Но е важно тази информация да стане ясна час по-скоро. Трябва да е ясно какви преговори и с кои инвеститори са водени за стратегическия партньори, как се вижда развитието на инвестицията във времето. Тогава можем да вземем отношение", каза той и допълни, че дългосрочните договори между потребители и производители нито са новост, нито изключение.
Делисивков смята още, че подходът на управляващите към реализацията на проекта трябва да е балансиран и да се вписва в подготвяната енергийна стратегия на страната до 2030 г. и в европейските планове, засягащи енергетиката и климата. Според него също така е добре да има дебат за бъдещето на енергетиката и "пречупено през микса да се види как да продължим до 2030 и 2050 г.".