Илиян Василев: За "заплахата от Русия" и пленената способност на българските правителства да я разпознаят

Илиян Василев

В по общ план заплахата от Русия - или по-прецизно от политиката на Кремъл - е достигнала у нас непознати за другите страни от ЕС и НАТО равнища при която влиянието и присъствието на Русия у нас е толкова дълбоко и широкообхватно, че не позволява на политическата класа и на институциите в сферата на сигурността дори да посочат Русия като заплаха - толкова дълбок е когнитивния дисонанс на значителна част от политическия ни елит, толкова висока и степента на инфилтрацията и във властовите политически и бизнес структури.

Това е класическата постановка на "пленената държава" - 

или по-точно на пленената воля на държавните институции и органи. Още по-страшното е, че за последните двадесет години ние напълно обезличихме собствената си армия и ресурс за защита на териториалната цялост на страната срещу "хибридна война" или подобен конвенционален тип заплаха. Отказът да припознаем заплахата от Кремъл автоматически води до отказ и от защита, отново поради опасност "да не раздразним" Кремъл. Не случайно в плановете на НАТО за реагиране на руската заплаха на практика не се предвижда нищо значимо, като бази или ударни сили на територията на България. Дори и да постигнем процент и половина военни разходи в бюджета, на практика това не означава нищо или почти нищо, тъй като превъоръжаването на армията ще отнеме години, а заплахата е непосредствена. Затова единствения начин за неутрализирането и е пълната интеграция във военното планиране и съвместни планове за отразяване на заплахата както на военно-политическо, така и на икономическо равнище /чрез санкциите/.

Забележете - ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, националисти, Бареков - които гарантират управляемостта на прехода, не позволяват пробив на външна сила или партия извън спектъра на одобрените. Тяхната тотална доминация в политическия спектър не отразяват непременно съответна доминация в обществените или електорални нагласи. Но при всички случаи осигурят дълбочина на този тъп властови тил, което прави невъзможна защитата на националните интереси в случай - какъвто е сегашния, че Русия тръгне по остро агресивен или неоимпериалистически път на развитие.
Цитираните по-горе ръководства на съответните политически партии, както посочвам в интервюто, не само нямат нужда от експертността на службите или професионалните анализатори, за да оценят характера на заплахата в стратегически за отбраната и външната политика документи, но чрез афишираните граници на "политически" позволеното на практика обезсърчават и имобилизират специалните служби и органи, натоварени да работят в координация с другите служби на страните от НАТО за ранна диагностика и терапия на общите заплахи.

Това ни обрича на изолация и на перманентен патернализъм от страна на Москва, който де факто ни фиксира 

като "слабото звено" в колективните система за сигурност

и икономически развитие, каквито са НАТО и ЕС. За степента на "залитането" ни красноречиво говори фактът, че дори "лявата" Могерини, която стана външен министър в ЕК потвърди, че Русия повече не е стратегически партньор на ЕС, докато нашите политици твърдят, че реализират стратегически партньорски отношения с Русия чрез проекта Южен поток.

Бъдете сигурни, че западни инвестиции у нас, които са функция на доверието на чуждестранните ни партньори, ще пресъхват все повече и повече, което ни обрича на упадък и деградация като нация.