Има разлика между аналогични храни на пазара в България и Западна Европа

Българската агенция за безопасност на храните откри разлики между някои храни и напитки, предлагани и в България, и в някои страни в Западна Европа.

През последните седмици експерти от Агенцията закупиха 31 продукта от магазини у нас, Германия и Австрия. 

На различни тестове бяха подложени безалкохолни напитки и плодови сокове, млечени и месни продукти, детски храни и шоколадови изделия.

„Смятам, че има разлики между продуктите, които се продават на българския и на европейския пазар. Важно е да се знае, че сравнителното изследване беше направено на идентични продукти от идентични марки, които се продават под едно и също наименование, както в България, така и в Централна и Западна Европа", обясни пред „Нова телевизия" заместник-председателят на Агенцията д-р Любомир Кулински.

„Едни и същи храни са с различни етикети. От 31 продукта, 24 са с идентични етикети, но при 7 продукта има разминаване", каза още д-р Кулински.

В България една от газираните напитки съдържа фруктозо-глюкозен сироп, а в България - захар. 

Натурален сок, продаван в Германия съдържа 100% плодов сок, докато аналогът на този продукт, продаван в България съдържа 97% плодов сок и 3% пулп.

В един от колбасите, продавани на българския пазар има повече вода в сравнение с неговия аналог на немския пазар.

Вредни ли са продуктите, продавани в България?

„Изобщо не говорим за безопасност. Храните са абсолютно безопасни, те дори са коректно етикетирани, въпросът е защо има разлика в етикета на сходни продукти", подчерта д-р Кулински.

В детските храни също има разминаване. При едно от пюретата разликата е в протеините - 1,5% на 100 г продукт в Германия и 1% в 100 г продукт у нас. Храните са безопасни, те са коректно етикетирани, въпросът е защо има тази разлика, запита реторично представителят на БАБХ.

Подобни разминавания има и при месните продукти. Изследвани са 6 вида - 1 шунка, 1 консерва и няколко вида колбаси. Специалистите първо са изследвали дали продуктът е от същото месо. Проверката е установила, че няма влагане на друг тип месо. Изследвани са и за соев протеин.

„Има разлики във физико-химичните изследвания, заяви д-р Кулински.

Проверено е и водното съдържание, белтъците, мазнините и т.н. В един от местните продукти колбас водното съдържание е с 3,2% по-високо от германското.

„Едва ли става дума за напомпване с вода, този продукт вероятно не е достатъчно изсъхнал, смята експертът от БАБХ.

Съдържанието на мазнини в българските продукти е с 1,2 % по-малко. Има разлика в съдържанието на сол - у нас то е с 0,12 повече от европейския

При проверката на шоколад е гледан външният вид, разрезната повърхност, цвета.

Установено е и различие в един и същ вид сирене. Проверката е наблегнала на вида, вкуса, разрезната повърхност. Немския аналог е бил по-бял.

По-късно днес (28 юни) от Агенцията по храните трябва да излезе и цялостният официален доклад за качеството на продуктите у нас и в чужбина.