Само шест дни след обявяването на обединението между Княжество България и Източна Румелия император Александър Трети пише следното до началника на руския Генерален щаб генерал Обручев:

"Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, докато княз Александър (Александър Батенберг - бел.ред.) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е абсолютно невъзможно и безполезно. Заради последните действия на българите, които ние не одобряваме и за нас са нежелателни, би било непростимо и даже престъпно спрямо Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа.

Ние трябва да имаме една-единствена главна цел - завладяването на Константинопол, за да се установим завинаги на Проливите и да знаем, че Константинопол винаги ще бъде в наши ръце. Това е в интерес на Русия и към това трябва да се стремим. Всичко останало, случващо се на Балканите, за нас е второстепенно. Стига сме се правили на интересни в ущърб на истинските интереси на Русия! Славяните сега са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях!".

"Русия винаги търси признателност и послушание"

Този възглед на самодържеца вече е бил доведен до знанието на всички руски офицери, останали след Руско-турската война да обучават младата българска армия. Четири дни след Съединението военният министър на Княжеството Михаил Кантакузин, руски княз и генерал-майор, и подчинените му руски военнослужещи колективно напускат министерството и своите гарнизони. Така те оставят българската войска без професионално ръководство пред надигащата се опасност Османската империя да нахлуе в обединената българска държава под предлог, че Съединението нарушава Берлинския договор от 1878 година, пише "Дойче веле".

"Във външната си политика Русия винаги търси благодарности, признателност и послушание, но това поле всъщност е подвластно единствено на интересите на отделните държави", допълва мнението на колегата си историкът Христо Матанов.

Извършеното без консултации със Санкт Петербург Съединение само засилва неприязънта на самодържеца, който определено смята Княжеството за свой протекторат. Русия осъзнава, че от планирано предмостие за завземане на османската столица и Проливите, обединена България се превръща в сериозно препятствие.

Около ненамесата на Русия в Сръбско-българската война са налице някои подозрителни обстоятелства, смята проф. Матанов. Например фактът, че Русия бързо изтегля офицерския си корпус след Съединението и не протестира пред Белград за безпричинното нападение в гръб срещу обединена България.

"Тя просто оставя "българите да си сърбат попарата", както се изразява Александър Трети. Но за всеобща изненада се оказва, че българите умеят и това в обстановка на невиждан национален подем", припомня Матанов.

Историкът обяснява, че истината за българо-руските отношения трудно може да се разбере, тъй като руските архиви си остават недостъпни за чуждестранни изследователи.

"Даже документи от 17 век все още не се дават за ползване, макар че официално това не е забранено. Наскоро наш колега се опита да види дневника на руския посланик в София от времето на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, но му беше категорично отказано. Руснаците винаги са държали тяхното мнение по отношение на исторически събития да е единствено меродавното. Неслучайно много българи и днес споделят не българската, а руската гледна точка за общата ни история. Именно липсата на достъп до руските архиви е сред причините руската историография и понастоящем да произвежда митове и легенди под влияние на вътрешния политическия натиск", заключава проф. Матанов.