In memoriam - струваме толкова, колкото е реално стореното

 Илиян Василев

Изпратихме Лъчезар Цоцорков. Заедно с толкова много хора. Много повече отколкото ще се съберат да изпратят в последен път повечето политици и обществени лидери. В такъв ден, в който се прощаваме за последно, си давам сметка, че струваме толкова колкото са делата ни. Можем цял живот да се заблуждаваме в своята изключителност и правота, да вярваме, че идеите ни са незаменими, но

Пътуваш из Панагюрище и виждаш - и в града, и в околностите - чисто, подредено.

Защото Асарел Медет не е просто индустриално и структуроопределящо за региона предприятие, което само неуравновесените и заслепените могат да отнесат към пасивите на българското развитие, и което всеки божи ден дава работа, доходи, стабилност и самочувствие на хората от Панагюрище, но и на цяла България. Особено в частта, в която ражда от местна суровина с добавена стойност, която завършва с износ и насрещни валутни потоци, цяла верига от сигурност, заетост и развитие - от които идват пенсии, заплати за държавните чиновници, за полицаите, за образование, за здравеопозване, за армията, за парламентаристите.

Помислете, колко от нас могат в сетния си път и час да дръпнат чертата и да направят баланса на живота с положителна сметка - дал съм на другите повече отколкото съм взел?

Благоденствието на Панагюрище не е дошло от въздуха, а от неговите лидери и гражданите, от способноста им

да намерят верния път към трудните решения

 Колко са българските градове, в които хората имат перспектива, а не търкат картончета на измамното щастие? Уж протестират за високи идеали за чист въздух, за зелена природа, срещу климатичните промени в света, а градовете им и около собствения им дом чистотата е занемарена, градинките непочистени, тревата неокосена. Но затова никой не протестира, и най-вече никой не хваща мотиката или косачката.

Е затова става реч - за ценностите. Протестират срещу всяка индустрия, без да си дават сметка, че България е това което е само благодарение на същата тази индустрия. Никой не е пророк в собствената си страна, особено в България, в която всички се нахвърлят върху трезвия сред царство от опиянени, който вместо картончета за търкане

предложи труд и риск

Най-голямата почит към неговата памет ще бъде, ако наследниците и панагюрци съхранят и умножат това, което той им остави, ако преодолеят гравитацията на собствените си страхове и страсти, и ако разберат посланието му - нищо не става ако не съхраним ценностите си.

За това ги призовавам да опазят Асарел Медет и го доразвият - защото от там са доходите и сигурността, Да опазят болницата и я развият, защото вместо да ходят българи да се оперират за десетки хиляди долари там има апаратура и трябва просто доверие в лекарите. И залата, и музея, и хотела, и другите обекти.

Дай боже повече български градове да имат куража и здравия разум, за да намерят своя Цоцорков. Приказките са евтини, отрицанието и морализаторството се ражда естествено, но всеки път когато се изправите за равносметка пред последния път трябва да имате Вярата и доказателствата, че сте били полезни не само на ежедневната суета и мимолетни трепети на егото, а на своята Родина и на своя народ.

Верни на тези хиляди, които го изпратиха днес беше и Лъчо, защото някога някъде, по житейските друми, той беше направил нещо за тях - дал им бе

кураж, работа, сигурност

С него имаме съвместно започната работа, която ще довършим. С посветеността и стандарите, по които той самия живя и работи, с ценностите, които споделяхме.

Сбогом, приятелю.