Гроздан Караджов, Мартин Димитров и Петър Славов предлагат промяна в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, с която трите все още диви плажа, към които от години има солидни инвестиционни интереси, да се обявят за „морски плажове за природосъобразен туризъм“ и да не се отдават на концесия или под наем.

Законопроектът цели „съхраняването на последните няколко останали незастроени и незасегнати от безконтролна урбанизация плажове по българското Черноморие“, пишат вносителите в мотивите си.

„Ограничаването на възможностите за експлоатиране по общоприетия модел тип „Слънчев бряг“ – с повсеместно поставяне на заведения, чадъри и шезлонги, водни атракциони и пр. следва да съхрани тези последни уникални кътчета природа и за идните поколения, и да позволи запазване на уникалното биоразнообразие в тези райони, повечето от които попадат в „Натура 2000″.

Поставянето на отделни плажове под специален статут, със забрана за стопанска дейност с цел запазването им в максимално естествен вид, не е прецедент в света, обясняват още вносителите. Те дават пример с калифорнийския плаж „Кармел“ в САЩ, който е общински парк и в който е забранена всякаква търговска дейност, с хърватския национален парк „Каменджак“, в който попадат 20 природни плажа, също защитени по закон от комерсиални дейности, както и с румънския плаж „Ваду“ в делтата на р. Дунав, където не се допускат коли и къмпингуване.

Депутатите от РБ предлагат и решение на проблема с концесионерите и наематели на плажове, които превишават правомощията си и нарушават закона, заемайки над 50% от плажната ивица с барове и шезлонги или ограничават достъпа до брега.

Проверка на прокуратурата миналата година установи, че тези нарушения са масови, а в последните години зачестиха случаите на изнудване на туристите за пари срещу достъп до брега – на плажа Силистар край Синеморец например.

Идеята е контролният орган, установил такива нарушения, да може незабавно да налага принудителни административни мерки спрямо концесионера/наемателя, принуждавайки го веднага да освободи надвзетата площ от чадъри и шезлонги или да освободи достъпа до плажа. Целта е обжалването на акта да не бави изпълнението на разпоредбата, какъвто е масовият случай.

Предложението e внесено и ще бъде обсъдено заедно със сега дискутираните от парламента промени в ЗУЧК, които вече бяха приети на първо четене. Тяхната цел е плажните концесии и контролът да се прехвърлят от регионалното министерство (МРРБ) към Министерството на туризма.

В последните години имаше десетки граждански протести в защита на трите диви плажа и местностите около тях от застрояване и урбанизация. Те отдавна се ползват за свободно къмпингуване и любителите им са трън в очите на инвеститори и кметове. Инвеститорски намерения има и към Корал, където се провали опитът за отдаването му на „екоконцесия“ от МРРБ. И там, както и на Иракли интересът към стопанисването на самия плаж е на собственици на терени и комплекси зад плажната ивица.

На Карадере пък текат опити за строителство на голямо вилно селище в местността над самия плаж, проектът за който мутира според сменящите се собственици на земята и проекта през годините. Само гражданските протести засега осуетяват инвестиционните намерения в района.

Имаше и политически опити да се яхнат гражданските протести – при предния кабинет „Борисов“ тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев пое ангажимент пред природозащитните организации да настоява за обединяването на всички все още диви плажове по цялото Черноморие в един национален парк. При кабинета „Орешарски“ тази инициатива действително започна и две министерства – на околната среда и на регионалното развитие цяла година работиха по нея. Тя обаче безславно се „разсъхна“ – съвсем очаквано, предвид необходимостта от изкупуване на огромен брой частни терени и трудността да се контролира такава огромна и разпокъсана защитена територия.