Историк за Румен Радев: Какъв българин е президент, оневинил комунистическия елит

Реч на президент, който стъпва в длъжност и в прав текст казва, че не е нужно да водим битки за миналото и говори за „бизнес с миналото” е абсурдна и неприемлива позиция не само от гледна точна на историческия процес, но и от устоите на гражданското общество. „Бизнесът с миналото” е стратегия на БСП. За демократите битката за истината за тоталитарното минало е въпрос на морал.

Това заяви проф. Евелина Келбечева, историк от Американския университет в България пред журналиста Христо Христов в интервю за електронното издание desebg.com, свързано с първата реч на новия президент Румен Радев, след клетвата, която положи на 19 януари 2017 г. в парламента. В нея той засегна и темата за близкото минало, което не посмя да определи като тоталитарно комунистическо.

Направи впечатление, че в първата си реч новият президент се впусна в подробно описание и констатации за прехода, които ги знаем, но никъде с нито една дума той не подчерта, че този преход е преход от една напълно фалирала идеологически, икономически и морално тоталитарна комунистическа система към демократично общество. Не беше упоменато нито с дума, че при разпада си тоталитарният режим оказа изключително задържащо и негативно влияние върху обществото и процесите в България продължи през целия преход, заяви изследователката.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова вчера, сред речта му, каза за него еуфорично: „Румен Радев – много българин!”

„Съмнявам се какъв българин може да бъде един президент, който фактически оневинява политиката на комунистическия елит, предложил и подготвил преминаването на България като 16-та република на СССР”, казва тя.

Проф. Келбечева, която е автор на гражданската петиция от 2014 г. за необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище, , подчертава там, че България е единствената страна, в която не се състоя окончателно разделяне с тоталитарния комунистически режим, нито като политически консенсус, нито като медийно покриване, нито като знание, което да влезе в учебниците по история, нито като катарзис за цялото общество. Това ужасно изкриви съвременното разбиране на българския гражданин не само за характера на режима в периода 1944-1989 г., но и за гражданските права и свободи, и поведение на сегашните поколения, твърди тя . Цялата фалшификация на комунистическото минало, върху което стои легитимността на прекръстената за една нощ от Българската комунистическа партия на Българска социалистическа партия е една язва, която не позволи на българското общество и граждани да имат една, както национална, така и европейска равносметка за времето, в което живеят, категорична е тя.