Управителят на Българската народна банка Иван Искров е изтеглил спестяванията си от български банки. Това показват данните от декларацията по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Декларацията е публикувана на сайта на Сметната палата. Според нея от близо 406 000 лв., които семейство Иван и Гинка Искрови декларират като банкови влогове /депозити/ в страната за 2012 г., в края на 2013 г. сумите са намалели до около 30 000 лв. Искрови не са декларирали с тези суми да са придобили движими или недвижимо имущество или пък да са инвестирали в ценни книжа, твърди финансовият журналист Мирослав Иванов в блога си" Финансови смислици".

Излиза, че за една година семейството е успяло да „похарчи“ приблизително 93% от спестяванията си, които е трупало дълго време. За човек, определящ се като „домошар“ и спестовник, това едва ли е постижимо.

Остава вторият вариант – Искров ударно да е ликвидирал влоговете си в български банки просто защото е знаел нещо, което не е споделил с обществеността. Нещо различно от това, което декларира във всяка своя реч – колко стабилна, ликвидна, добре подредена, регулирана и изобщо идеална е българската банкова система. Данните са от края на 2013 г. – няколко месеца преди у нас да се развие ударът по КТБ и ликвидната криза в ПИБ. След тези действия останаха една затворена от БНБ банка – КТБ и една оставена на командно дишане – ПИБ, овладяна само благодарение на държавната помощ от близо 1.5 млрд. лв.

Въпросът е КАКВО е знаел Иван Искров за банките близо половин година преди да изтегли спестяванията си оттам? КАКВА е била вътрешната му информация? КАКВО е спестил от обществото? И КОГА лъже? Когато обяви, че няма никаква представа какво се случва в Банков надзор на БНБ или когато обясняваше колко е стабилна системата.

За използване на вътрешна информация от висш чиновник в лична полза в нормалните страни се приключва кариерата с уволнение и разследване от прокуратурата. Дали някой в българските разследващи органи ще се поинтересува какви са били причините за това скоростно теглене на пари от семейство Искрови?

Семейство, което впрочем е имало вътрешен поглед от двете страни на банковата система – Иван като върховен надзорник на системата, а Гинка като ключов одитор на PricewaterhouseCoopers в България.

Съвсем отделен е въпросът колко верни са данните в декларацията на Искров за произхода на средствата му. Защото е достатъчно само да се сравнят цифрите от 2011 г. и 2012 г. А според тях Гинка Искрова е декларирала придобиването на 100 000 лв. от продажбата на апартамент през 2011 г. Година по-късно в декларацията за 2012 г. Гинка е „оценила“ сделката си от 2011 г. вече на 208 235 лв. Така продаденият година по-рано апартамент е донесъл доход от още 108 245 лв. Но едва ли на някой от НАП би му хрумнало да провери на какво се дължи разликата в декларирания доход на семейството.