"Възможно е обезценката на британския паунд да продължи", прогнозира пред бТВ бившият премиер Иван Костов по повод решението на британците за брекзит. 

Той обаче отбеляза, че курсът на британския паунд спрямо еврото към днешна дата е спаднал с 6,8%. 

"Това обезценяване засяга компаниите, които се търгуват на борсата, и всички, които са инвестирали средства на борсата с оглед да извличат доходност. Българските финансови институции – пенсионни фондове и застрахователи, имат експозиции навън, ако имат на Лондонската борса, те вероятно са част от тези, които в момента търпят щети", коментира още Костов. 

Според него във Великобритания не е възможно да се проведе втори референдум, въпреки че се събраха милиони подписи в подкрепа на това искане.

Той заяви още, че много се е спекулирало по време на кампанията преди референдума, че Великобритания дава много пари в ЕС. 

"Найджъл Фараж казва: 350 милиона паунда, които даваме седмично за ЕС, ще ги насочим в здравеопазването. 350 милиона седмично означават 18,5 милиарда, което надвишава 2 пъти и половина нетната вноска на Великобритания”, изчисли бившият премиер. 

Според него, след решението на британците рисковете за ЕС са много по-големи – да излязат и други страни, съюзът да тръгне към разпад. 

По думите на Костов ефектът на доминото е напълно реален и зависи от това каква формула ЕС ще договори за излизането на Великобритания.

Костов отправи и препоръка към българските политици и институции по отношение на преговорите за излизането на Великобритания. 

"Те трябва да отхвърлят категорично предложението Великобритания да не задейства член 50, а да остане на ключови заседания и да договаря неофициално, защото това наистина може да взриви съюза", подчерта Костов. 

Според него трябва да се настоява и за прилагане на норвежката формула – без да е членка, Великобритания да продължи да спазва правилата на вътрешния пазар и законодателството на ЕС и да внася членски внос към съюза, защото в противен случай нейните банки и Лондонското сити следва да загубят своята европейска представителност. 

"Рисковете за България са отслабването на влиянието и подкрепата на ЕС за модернизацията и реформирането на страната. Няма да им е до нас. Няма да отделят средствата", заяви Костов. 

Друга негова прогноза е, че ще се засили въздействието на авторитарните режими на Москва и на Анкара в нашата страна. 

"Добре е нашата страна да застане на позицията за дълбока интеграция на ЕС – парична, финансова, икономическа, институционална, правоприлагане, да се обявят за единна външна политика и въоръжени сили. Великобритания повече няма да пречи за това", посъветва още той. 

Според Костов, българските политици трябва и да инициират формирането на единни политики в страните от Централна и Източна Европа. 

Той препоръча също да се обявят за премахване на европейските субсидии и трансформирането им в европейски инвестиции и европейска собственост в страните бенефициенти, тоест вместо субсидии инвестиции, и то свързани с придобиване на собственост. 

Според Костов е необходимо да поискат и значително намаляване на административните органи и служителите в Брюксел и разходите за тях.