Мнозина на Запад се опасяват, че редица важни държави в Централна Европа вече се превърнаха в „троянски коне” на Русия, независимо че по-рано Вашингтон ги вкара в НАТО като опора против Москва и близкоизточната нестабилност. Тази теза развива в публикация за вестник "Ню Йорк таймс" българският политолог Иван Кръстев.

В аргументите си той коментира позицията на чешкият президент Милош Земан, изразил намерение да присъства на военния парад в Москва на 9 май, но отказал едва след „интензивния натиск” и размахан пръст от британския посланик. Унгарският президент Виктор Орбан дал да се разбере, че неговото правителство ще блокира предложението за създаване на Европейски енергиен съюз – основна част от брюкселската стратегия по намаляване на влиянието на Русия в региона, коментира политологът.

Според Кръстев, някои правителства в Централна Европа използват сегашната криза в отношенията на Запада с Русия, за да сключат по-изгодни икономически споразумения с Москва; те критикуват антируските санкции и постигат намаляването цените на газа.

Политиката на държавите от Централна Европа се диктува от техните национални интереси, а не от спомени за комунистическото минало, и западните политолози следва да разберат това, констатира Кръстев.

Според него за общественото мнение в тези страни  е характерна известна противоречивост. Пример за това са допитванията в България и Полша. Жителите на Полша разглеждат кризата в Полша като пряка заплаха за своята сигурност, обаче са против доставянето на оръжие за Украйна и предоставянето на украинците на правото свободно да влизат на територията на ЕС. На свой ред българите са склонни да сложат вината за украинската криза изцяло на САЩ и присъединяването на Крим към Русия едва ли е изменило тяхното позитивно отношение към Москва.

Тази привидна нелогичност се обяснява просто - и поляците, и българите считат, че Западът не заслужава пълно доверие, но и Москва не им предлага реална алтернатива, смята Кръстев.