Името на журналиста Иво Беров в скандалния списък от интелектуалци, които подкрепиха кандидатурата на Иван Гарелов за шеф на БНТ предизвика в социалната мрежа  противоречиви коментари, много дори приеха новината за фалшива. Ето и  отговора на журналиста, публикуван на страницата му във фейсбук:

„Първо си мислех да напиша, че съм длъжен да дам обяснения само на онези така наречени политически приятели, така наречени съмишленици и така наречени съратници, които през последните много трудни, изключително трудни за мен години ме подкрепиха. На всички, които се сетиха за мен, които ме попитаха как съм, какво правя, как преживявам, могат ли да ми помогнат с нещо и разни такива съвсем човешки неща. 
И сега изненада / всъщност каква изненада, нищо чак толкова изненадващо/.
Никой. Никой от тези, които подкрепях и защитавах дълги години и на които помогнах да се набутат в парламента и на най-различни постове и благи местенца не се сетиха за мен. Забравиха ме тутакси.
Така наречените журналистически приятели от разни медии и телевизори се правеха, че не ме познават. Опасяваха се, че може да им поискам да ми помогнат да си намеря някъде работа и по този начин да ги изложа на опасност – нали съм известен като костовист.
Поне да бяха пуснали един есемес с честит рожден, имен ден, или нещо подобно. 
Не пуснаха обаче. Вече не им бях нужен. Нямаха вече полза от мен. Като се почне от Костов, Радан, Москов, та се свърши с когото се сетите от съзвездието демократи – не им бях нужен, вече за тях не представлявах нищо. Гарелов се сещаше за мен. Поне ме канеше отвреме-навреме по разни негови празници. За разлика от съмишлениците, съратниците и политическите уж приятели.
Затова си мислех да напиша на политическите и журналистическите си уж приятели и съмишленици – „не ви дължа никакви обяснения – вървете на майната си „ И го пиша.
Дължа обяснения може би на обикновените, неизкушени в политическата корист, човешката неблагодарност и махленското сметкаджийство хора.
На тях обяснявам : „ Да, подкрепям Гарелов” Още веднъж „ Да, подкрепям го”
Първо – от съвсем човешка гледна точка. Някога /91-ва година май беше/, когато работех като общ работник, защото Държавна Сигурност ми забраняваше да работя друго, той оцени способностите ми и ми даде възможност за изява в Българската Национална Телевизия. Изява с която помогнах да демократите и СДС /онова, старото, истинското/ да изскубнат България от тоталитаризма . Като дойдоха социалистите на власт веднага ме уволниха, още същата седмица, лично Гранитски ме уволни. Не се оплаквах тогава, и сега не се оплаквам, от тия хора друго не съм очаквал. Друго съм очаквал от онези политически приятели, съратници и колеги, които започнаха да ме отбягват. Защото си пазеха /и си пазят/ службите, защото се страхуваха / и се страхуват/, че ще ги изложа на опасност като костовист, защото вече нямаха полза от мен / нали спря вестник Седем /. 
Второ – по времето на най-големите, същинските политически противопоставяния Гарелов не започна да се врътка ту към тия, ту към ония, като повечето мастити уж журналисти, запази достойнството си, не изгуби лицето си /единственият, който се извини за едни свои репортажи от тошово време/
Да, по-късно се оказа, че и той е ченге. Да, изказваше спорни и неприемливи за мен мнения. / Че то и Костов имаше мнения с които не бях съгласен/. 
Ако бях отказал подкрепа на Гарелов щях да заприличам на онези користни, неблагодарни, самовлюбени и в края на краищата провалени политици, които увлечени във властовите си пориви мачкат хората около себе си. Не искам да приличам на тях. Толкоз засега. И не ме плашете с разприятеляване, хич не ми пука. И не ми дръжте нравствени поучения, защото ще ме ядосате.
Подкрепям Гарелов безкористно, защото няма да бъде избран за шеф на БНТ– ще бъде избран човек на Борисов, знае се.“