За съжаление се случва това, което мисля, че е най-лошият възможен вариант за България. Той се изразява в това, че страната влиза в много тежка политическа турболенция, независимо от това дали сегашното властово статукво ще се запази, или не. Това заяви в предаването "Хоризонт до обед" социологът Иво Христов.

Имам мрачни прогнози за това, което ще се случи в България в следващите години. Причината за това е първо, очевидното разделение в това, което е останало от българското общество, така и тежката геополитическа ситуация, която мнозина наши сънародници и анализатори въобще не забелязват или се правят, че не забелязват. Ние чак сега за първи път разбрахме, че на 2000 км от нас се води война, че тази война може да има регионални и дори надрегионални измерения и ефекти и че най-слабото звено на ЕС в тази точка на света сме ние, с всички произтичащи от това последици.

Независимо от това дали сегашното правителство ще се запази, или ще дойде някаква друга управляваща гарнитура – то няма да реши основните противоречия на българското общество. От там ще се правят опити за нарушаване на установените властови баланси, коментира Христов. Той призова и сегашната, и предишната власт да се мерят с общ аршин и добави: Защо залъгалките са толкова устойчиви? Защо има, образно казано, обществена поръчка за такъв тип политически имитации на бурна дейност под фактическо бездействие? Защо структурата на българското общество ражда непрекъснато демоните на авторитаризми и национализми, популизми, и то в нарастваща прогресия? Това е сериозният разговор, но аз не виждам той да се води.

Преди време проф. Андрей Пантев каза нещо, което е пророческо и зловещо – преди да ни направят бедни, ще ни направят прости. Мисля, че са постигнали и двете, констатира Христов и продължи: Виждам човешката воля, но виждам как тя тласка един объркан и вече много отслабнал със защитни имунни сили народ към пропастта на собствената му деструкция. В случая мисля, че се води изключително опасна игра, без да си даваме сметка за това, че действително на 24-ата година от прехода България не просто има проблеми със своята политическа, икономическа и всякаква друга инфраструктура, но има проблеми с оцеляването си. Говорим вече за екзистенциалното оцеляване на нас, българите, като субекти. /…/ България намаля наполовина. Качеството на това, което е останало тук, не е за завиждане. Очертаваме се като една изключително опасна геополитическа дупка в демографски, силов, икономически, цивилизационен смисъл в центъра на полуострова. Така че не се учудвайте, че този вакуум рано или късно няма да бъде запълнен от съвършено други сили, включително с друг цивилизационен код.

Има ситуации, в които няма рецепта. Има ситуации, които просто трябва да бъдат изживени за добро или за лошо, изказа мнение социологът и подчерта, че това, което вижда, е съпротивителна сила в голяма част от нашите сънародници срещу всичко това, което се случва, не само сега.

България за пореден път се превръща в малък полигон за сблъсъка на големите сили, смята още Иво Христов.