Иво Христов: Протестиращите продуцират условия за собственото си робство

Изпитвам сериозен скептицизъм, като чуя за реформи в контекста на българския преход. От толкова реформи сме я докарали до там, докъдето всъщност сме. Това каза пред БНР социологът Иво Христов. 

Според него ние всички, независимо от политическите разцепления в България, страдаме от общия синдром, който се нарича "неосъзнаване на това, което се случва с нас, със страната ни, с бъдещето ни". 

Докато тук се водят някакви битки за това кой да вдигне знамето на кораба, корабът потъва, той се пълни с вода и все повече се устремява към дъното. Някой си мисли, че като стигнем т.нар. "дъно", щели сме да се оттласнем. Това е хубава метафора, но има само един малък дефект – няма нищо общо с реалността, коментира социологът. 

Христов посочи, че можем да си останем на дъното и даже да ни залеят ветровете на историческото време. И докато ние се борим кой е по-ляв или какво да правим с дясното, историята отброява последните исторически мигове на нас българите и държавата, дори в този деформиран вариант.

Социологът подчерта, че избирателите трябва да се замислят защо нямаме други политически лидери. Българският т.нар. "електорат" е с манталитета на посетител в мол. Той смята, че някой му е длъжен да му представя алтернативи. Докато е с този манталитет, ще си има този политически полуфабрикат, който е на терена и който го влачи към дъното, твърди социологът.

Народи не си отиват просто с гръм и трясък. Просто се събуждате един ден и разбирате, че живеете в страна с друг цивилизационен код. Това ще се случи с нас. Днес са сирийски бежанци, утре ще бъдат някакви други, защото тази ценна територия не търпи геополитически вакуум. Това ще бъде най-тежката присъда за нашата историческа непригодност.

За протестите Христов смята, че има недоволство, обаче огромна част от хората си дават сметка, че те участват в продуцирането на условията за собственото си робство, именно като не си дават сметка и не осъзнават, че играят чужда игра, а не тяхната собствена.

Социологът е убеден, че трескавото политическо инженерство за производство на политически субекти няма да реши никакъв проблем. 

Тук става въпрос за смяна на политическия модел, което не могат да го направят хора, които са част от него и той ги устройва чудесно, категоричен е Христов. Първото нещо, което трябва да се направи, според него, е да се идентифицира обективно състоянието на страната.