Избиването на българи става държавна политика на комунистическия режим

През 1943 г. в село Ястребино са разстреляни 18 партизани, сред които и 6 деца като техни помагачи. Само година по-късно установената в страната комунистическа власт създава така наречения Народен съд. От 20 декември 1944 г. той започва да действа, като фактически орган на червения революционен терор.

Само от 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Най-зловещата ирония е, че присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд. Днес същият този Симеон Сакскобургготски, в името на който са избити хиляди, за трети път е част от управляващата комунистическа мафия в България.

20 декември 1944 г. носи още един черен спомен - Министерският съвет приема Наредба-закон за създаване трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица - Белене, Куциян, Слънчев ден, край Ловеч, станали по-късно известни като лагерите на смъртта.

25 години БСП почита убитите на днешния ден 6 деца на партизани от Ястребино, но цинично забравя невинната кръв на хиляди жертви на комунизма. А на България всички жертви са и свидни.