Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

 Ясно е, че Путин е краят. Но защо руснаците се правят на дръж ми ушанката за началото и средата? Началото, както знаем, е въоръженият болшевишки преврат, който те десетилетия наричаха „Велика октомврийска социалистическа революция”. Тази „революция” скапа живота на милиони хора. На гърба ѝ болшевиките си направиха свое царство-господарство и мислеха, че ще векуват. Но не би.

Средата е времето когато болшевиките избиваха не само руския народ, но и други народи. Времето през което „строяха социализъм”. Те така го строяха, че строежът рухна преди да е завършен. СССР отпътува в царството на Хадес. Днешният президент на Русия е роден в това средно време, между началото и края, затова имаше щастието да види

как си отива мрачният Съветски съюз – тюрмата на народите

Между Ленин и Путин гледката е ужасна – милиони избити невинни хора, масов глад и депортации, концлагери, съюз с нацистка Германия, подпалване на Втората световна война, окупация на Източна Европа, налагане на тоталитарен режим на държави и народи, което им преобърна и съкрати живота. В историческото пространство между Ленин и Путин има насилие, омраза, агресия, нищета. Имат ли руснаците вина, че крепяха това „пространство”?  Или само политиците имат вина, но не и народите? По-възрастните помнят как много европейски народи притиснати от съветския „социализъм” искаха „недоносче”, както го наричаше Тодор Живков, да има поне „човешко лице”. Но от Кремъл не даваха. Според Кремъл социализмът трябваше да има зверска мутра. Трябваше половин Европа да живее като руснаците – в зоопарк. На плакат издигнат на протестен митинг в Кемерово, след страшната трагедия сполетяла този град, се чете:

„Ние всички сме заключени в този зоопарк”

Добре е, че вече има руснаци, които схващат какво представлява Путинова Русия. Същата, която мрази свободния свят, която граби и окупира чужди територии, дрънка оръжие и плаши света с война. Русия на Путиновите олигарси, които крадат труда на руския народ. Това е Русия, която продължава да си вре мордата в живота на други страни и народи, да бъде заплаха за тяхната сигурност. Както впрочем е заплаха и за българската национална сигурност, според миналогодишния доклад на правителството. Но отрадно е, че все повече руснаци разбират, че живеят в „зоопарк”.

Мнозина се питат кога ще дойде краят на тази зоопарковата Русия. Ще дойде. Ще има ясен знак. Всички ще го видят. Това ще бъде сюблимният момент на изнасянето на мумията – символ на началото, от Мавзолея на Червения площад в Москва. Това ще бъде християнски знак-знамение. Ще ни каже той, че и руснаците искат да живеят нормално, по християнски, по европейски, както учи нашият Апостол на свободата: „Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили".

 Колко още много има да учат руснаците от нас, българите!  

Но трябваше ли да се случи трагедията в Кемерово, да загинат толкова много деца, за да схванат руските граждани, че е време да заживеят без Ленин, Сталин и Путин? Не, не трябваше. Трябваше да се досетят много преди Кемерово. Да схванат още преди изграждането на Берлинската стена, преди Пражката пролет, преди полската „Солидарност”, преди трагедията на матросите от „Курск”, преди гибелта на децата в Беслан,  преди гибелта в Театралния център на Дубровка, преди ансамбъл „Александров” да потегли към дъното на Черно море, преди агресията срещу Афганистан, Чечения, Молдова, Грузия, Украйна, преди „Кримнаш”, преди убийството на Александър Литвиненко, Борис Немцов и Анна Политковская, преди терористичното нападение в Солсбъри, преди да им прогонят дипломатите от цял свят, изобщо много, много преди трябваше да вдянат руснаците. Защото народ, който не се сеща навреме да пожелае свободата си, губи най-ценното си – своето бъдеще, децата.

Поклон пред невинните жертви на трагедията в Кемерово. Дълбок поклон и  искрица надежда, че в Русия няма да е вечно така. Че идва краят.